Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 45

— Правиш го, защото не искаш да се озовеш в съда и да рискуваш да бъдеш осъдена за убийство, не е ли така. — О, господи, помисли си Синтия. Няма смисъл. Ако не успея да я накарам да признае, всичко свършва. Утре Лилиън и Нед ще имат възможността да проверят достоверността на Елвира. — Можеш да задържиш къщата — додаде тя. — Не ми я плащай. Просто ми достави удоволствието да чуя истината. Признай, че нямам нищо общо с убийството на баща ти.

Лилиън погледна към Нед, а после към часовника.

— Мисля, че в този момент можем да уважим молбата. — Започна да се смее. — Синтия, аз съм като баща ми. Обичам да си играя с хората. Той наистина ми се обади да ми съобщи за промяната в завещанието си. Можех да се примиря Дартмаут да получи половината, но не и ти. От него разбрах, че ще идваш тук — останалото беше лесно. Майка ми беше прекрасна жена. С най-голямо удоволствие потвърди, че съм била в Ню Йорк с нея онази вечер. Нед се зарадва да получи толкова пари, за да те поразходи с лодката. Ти си умна, Синтия. По-умна от хората на областния прокурор. По-умна от тъпия ти адвокат.

Нека касетофонът записва, молеше се Синтия. Нека работи.

— И достатъчно умна, за да намериш свидетелка, която да подкрепи версията ти — добави тя.

Лилиън и Нед избухнаха в смях.

— Каква свидетелка? — попита Нед.

— Изчезвай — изсъска Лилиън. — Изчезвай на минутата и не се връщай.

Джеф Найт караше бързо по шосе №6, като се опитваше да разчете знаците през проливния дъжд, който плющеше по предното стъкло. Изход №8. Приближаваше се към него. Продуцентът на новините в десет неочаквано се беше смилил. Разбира се, имаше причина.

— Върви. Щом Синтия Латъм е в Кейп Код и смята, че разполага със следа към убийството на втория си баща, значи от това може да излезе страхотна история.

Джеф не се интересуваше от страхотната история. Мисълта му беше насочена единствено към Синтия. Сега се вкопчи във волана с дългите си пръсти. Успя да вземе и адреса и телефона й от прикрепения към нея социален работник. Беше прекарал много лета в Кейп Код. Затова така се отчая, когато се бе опитал да потвърди разказа на Синтия за заведението за хамбургери и не бе постигнал нищо. Но винаги отсядаше в Ийстъм, на около сто километра от Котюит.

Изход №8. Зави по Юниън Стрийт и се насочи към шосе №6А. Още около четири километра. Защо го изпълваше усещането за надвиснала опасност? Ако Синтия наистина бе попаднала на следа, която би могла да й помогне, можеше и да се намира в опасност.

Трябваше да натисне рязко спирачките, когато стигна Нобскъсет Роуд. Някаква друга кола, която не спря на знака стоп, излетя от Нобскъсет към шосе №6А. Дяволски глупак, помисли си Джеф, докато свиваше надясно и после наляво към залива. Осъзна, че цялата околност тъне в мрак. Токът беше изгаснал. Стигна до задънена улица и сви вляво. Вилата трябваше да се намира на тази криволичеща уличка. Номер шест. Караше бавно, опитвайки се да чете номерата, докато фаровете му осветяваха пощенските кутии. Две. Четири. Шест.