Читать «Играчът на лотария» онлайн
Мери Хигинс Кларк
Annotation
1994 г. от престижното американско издателство „Саймън и Шустър“ тази книга, както стана обичайно напоследък за романите на Мери Хигинс Кларк, отново се нареди начело на класациите на меродавното литературно списание „Пъблишърс Уикли“.
Отдавна прехвърлилите петдесетте Елвира и нейният съпруг Уили, тя чистачка по домовете, той — водопроводчик, неочаквано спечелват от лотарията 40 милиона долара. Шеметният ги запраща в не по-малко шеметния и доскоро недостижим за тях свят на богаташите, където честните и добросърдечни хорица попадат във водовъртеж от поквара и престъпност. Така започва върволицата им от приключения, в които на много пъти те се озовават на косъм от смъртта.
Мери Хигинс Кларк
Благодарности
1
2
3
4
5
6
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
Мери Хигинс Кларк
Играчът на лотария
На моите роднини и приятели:
Джун М. Кларк и в памет на Алън Кларк,
на Кен и Ирен Кларк,
на Агнес Партъл и в памет на Джордж Парт.
Скъпи приятели от младежките ми дни,
нима не сме все още на двадесет и две?
Благодарности
Елвира Миън направи своя дебют — ако може да се нарече така — като героиня в романа ми „Не плачи, любима“1. Тя е чистачка в края на петдесетте си години и заедно със съпруга си, водопроводчика Уили, спечелва четиридесет милиона долара от нюйоркската държавна лотария. Елвира моментално решава да задоволи отдавнашната си мечта да отиде в Сайпръс Пойнт Спа и да се смеси със знаменитостите там.
За неин лош късмет тя се оказва твърде умна, изпречва се на пътя на един убиец и става негова жертва. В първоначалните варианти на „Не плачи, любима“ бедната Елвира не доживяваше до последната страница.
Тогава дъщеря ми Керъл Хигинс Кларк прочете ръкописа и запротестира:
— Не можеш да го направиш. Елвира е толкова забавна. Освен това не си ли премахнала достатъчно хора в тази книга?
— Тя трябва да умре — възразих твърдо.
Но Керъл толкова настояваше, че накрая върнах Елвира към живот.
Наистина се радвам, че го направих. За мен тя и Уили са като близки приятели. Те са единствените ми герои, които минават от един мой роман в друг, и сега се надявам, като четете за техните приключения, да изпитате такова удоволствие, каквото изпитвах аз, докато пишех за тях.
Благодаря ти, Керъл.
1
Трупът в гардероба
Ако през онази юлска вечер Елвира знаеше какво я чака в хубавия й нов апартамент в Сентръл парк Саут, никога не би слязла от самолета. Докато металната птица обаче кръжеше над летището, обичайната й силно чувствителна интуиция не й подсказа с нищо, че я очакваше злокобно приключение.
Въпреки че с Уили бяха обхванати от мания за пътуване, след като бяха спечелили четиридесет милиона долара от лотарията, и до този момент бяха предприели немалко вълнуващи пътешествия, Елвира винаги се радваше да се завърне в Ню Йорк. Разкриващата се от самолета гледка стопляше сърцето й: силуетите на небостъргачите се очертаваха на фона на облаците, а светлинките по мостовете блещукаха в Ийст Ривър.
Уили я потупа по ръката и Елвира се обърна към него с любяща усмивка. Помисли си, че той изглеждаше страхотно в новото си синьо ленено сако, което имаше цвета на очите му. С тези свои очи и буйната си бяла коса Уили досущ приличаше на Тип О’Нийл2, в това нямаше съмнение.
