Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 46

Джеф зави по алеята, отвори вратата и затича през проливния дъжд към вилата. Натисна звънеца, после си даде сметка, че след като токът беше спрял, той не звънеше. Потропа няколко пъти на вратата. Никой не се появи. Синтия не си беше вкъщи.

Понечи да слезе по стълбите, но някакъв необясним страх го накара да се върне и отново да потропа на вратата. След това натисна дръжката. Тя се завъртя в ръката му. Отвори.

— Синтия — понечи да извика и изруга, когато до него достигна миризмата на газ. Чуваше идващото откъм камината съскане. Докато тичаше да изключи крана, се спъна в проснатата фигура на Елвира.

Уили се размърда неспокойно на задната седалка в колата на Синтия. Беше в къщата вече повече от час. Мъжът, който бе пристигнал след това, се намираше там от петнадесет минути. Уили не беше сигурен какво да прави. Елвира не му бе дала точни указания. Просто искаше да е там, за да се увери, че Синтия ще си тръгне от къщата сама.

Докато се чудеше, дочу воя на сирени. Полицейски коли. Сирените наближиха. Изумен, Уили наблюдаваше как колите свиват по дългата алея към къщата на Ричардс и се насочват към него. От колите наизскачаха полицаи, втурнаха се по стълбите и затропаха по вратата.

Миг по-късно на алеята се появи лимузина и спря зад патрулните коли. Уили видя как от нея излезе едър мъж в тренчкот и изкачи стълбите към вратата по две наведнъж. Уили се измъкна тромаво от колата и застана на алеята.

Направи го тъкмо навреме, за да подхване Елвира, която се подаде, олюлявайки се, от лимузината. Дори в тъмното виждаше цицината на челото й.

— Скъпа, какво се е случило?

— Ще ти разкажа по-късно. Заведи ме вътре. Не искам да пропусна това.

В кабинета на покойния Стюарт Ричардс Елвира прекара най-приятните си часове. Посочвайки с пръст Нед, тя заяви с висок глас:

— Той насочи пистолет към мен. Пусна крана на газта. Удари главата ми в ръба на камината. И ми призна, че Лилиън Ричардс му е платила три милиона долара, за да нагласи Синтия да бъде обвинена в убийство.

Синтия се втренчи в доведената си сестра.

— Стига батериите в касетофона на Елвира да не са били изхабени, имам запис как и двамата признават вината си.

На следващата сутрин Уили приготви късна закуска и я сервира на терасата. Бурята бе утихнала и небето отново беше безоблачно синьо. Чайките се спускаха надолу и пируваха с плаващите по повърхността риби. Заливът беше спокоен и децата строяха замъци в мокрия пясък на брега.

Елвира, която не се чувстваше чак толкова зле след преживяното, беше завършила статията си и я продиктува по телефона на Чарли Евънс. Чарли й бе обещал най-красивата брошка, която може да се купи с пари, с толкова чувствителен микрофон, че да може да улови и цвъртенето на мишка в съседната стая.

Сега, докато дъвчеше намазаната с шоколад поничка и отпиваше от кафето, тя каза:

— Я погледни, Джеф идва. Колко жалко, че трябваше да се върне в Бостън снощи, но не беше ли прекрасен, като разказваше по новините тази сутрин историята и как Нед Крейтън си е развързал езика пред ченгетата? Повярвай ми, Джеф ще стигне далеч в телевизията.