Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 43

— Много умно го изиграхте, нали? — попита тя. — Нед не започна да влага пари в онзи ресторант, докато не се озовах на сигурно място в затвора. Убедена съм, че привидно съществуват някакви уважавани инвеститори. Но днес правителството много добре се справя с откриването на извършителите на пране на мръсни пари. Твоите пари, Лилиън.

— Никога няма да го докажеш. — Гласът на Лилиън бе станал писклив.

О, господи, само да можех да я накарам да признае, помисли си Синтия. Стисна ръба на бюрото с двете си ръце и се приведе напред.

— Сигурно е така. Но недей да рискуваш. Нека ти обясня какво е да ти снемат отпечатъците и да ти сложат белезници. Какво е да седиш до адвокат и да чуваш как областният прокурор те обвинява в убийство. Какво е да се вглеждаш в лицата на съдебните заседатели. Те са съвсем обикновени на вид хора. Стари. Млади. Чернокожи. Бели. Богато облечени. В скромни дрехи. Но те държат в ръцете си остатъка от живота ти. И бъди сигурна, Лилиън, че няма да ти хареса. Очакването. Убийствените доказателства, които ще бъдат много по-изобличаващи за теб, отколкото бяха за мен. Нямаш достатъчно характер, нито сила да изтърпиш всичко това.

Лилиън се изправи. Лицето й беше изкривено от омраза.

— Имай предвид, че трябваше да се платят много данъци върху наследството. Един добър адвокат вероятно би направил на пух и прах твоята така наречена свидетелка, но не ми е нужен скандал. Добре, ще ти дам твоя дял. — И се усмихна.

— Трябваше да си останеш в Аризона — каза Нед Крейтън на Елвира. Пистолетът, който държеше, беше насочен към гърдите й. Елвира седеше до масата и преценяваше възможностите да избяга. Но нямаше такива. Той беше повярвал на разказа й този следобед и сега се налагаше да я убие. Мина й мисълта, че винаги си го е знаела — от нея би излязла прекрасна актриса. Трябваше ли да предупреди Нед, че съпругът й ще се прибере всеки миг? Не. В ресторанта му беше казала, че е вдовица. Колко време щяха да се забавят Уили и Синтия? Твърде много. Лилиън нямаше да пусне Синтия да си върви, докато не се увери, че свидетелката вече не е сред живите. Може би ако го накараше да говори, щеше да измисли нещо.

— Колко получи за участието си в убийството? — попита тя.

Нед Крейтън се усмихна и устните му потрепнаха подигравателно.

— Три милиона. Достатъчно, за да се даде тласък на първокласен ресторант.

Елвира съжали за факта, че беше заела брошката си на Синтия. Доказателство. Абсолютно, неоспоримо доказателство, а тя не можеше да го запише. И ако нещо й се случеше, никой нямаше да разбере. Името ми да не е Елвира, помисли си, ако не накарам Чарли Евънс да ми поръча резервна брошка, само да се измъкна жива и този път. Може би ще трябва да е сребърна. Не, платинена.

Крейтън размаха пистолета си.

— Стани.

Елвира бутна стола назад и опря ръце на масата. Захарницата беше пред нея. Смееше ли да го замери с нея? Знаеше, че има точен удар, но пистолетът беше по-бърз от една захарница.

— Тръгвай към дневната. — Докато заобикаляше масата, Крейтън протегна ръка, грабна бележките й и началото на статията и ги мушна в джоба си.