Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 47

— Този човек ти спаси живота, скъпа — обади се Уили. — Аз високо го ценя. Не мога да повярвам, че се свивах в онази кола като бръмбар, докато ти си се задушавала от газта.

Видяха Джеф да излиза от колата и Синтия да се втурва по пътечката и да се хвърля в прегръдките му.

Елвира бутна стола си назад.

— Ще изтичам да им кажа здрасти. Цяло удоволствие е да наблюдаваш как се гледат един друг. Толкова са влюбени.

Уили я хвана нежно, но непоколебимо за рамото.

— Елвира, скъпа — помоли я той, — поне този път, поне за пет минутки не си пъхай носа в чужди работи.

3

Уили оправя теч

Ако Елвира Миън можеше да погледне в кристална магическа топка и да види как ще се развият събитията през следващите десет дни, тя би сграбчила Уили за ръката и би изхвърчала от зелената стая. Вместо това седеше и бъбреше с останалите гости в шоуто на Фил Донахю. Днес темата не беше нито за оргиите, нито за измамените съпрузи, а за хората, чийто живот се бе преобърнал от това, че са спечелили големи суми от лотарията.

От шоуто на Донахю се бяха свързали с групата за подкрепа на спечелилите от лотарията и в края на краищата бяха подбрали най-тежките случаи. Елвира и Уили щели да бъдат нещо като контрапункт на останалите, беше им казала интервюиращата.

— Каквото и да означава това — измърмори Елвира на Уили след първоначалното им интервю.

За предаването Елвира си беше боядисала косата в приятен ягодоворус цвят, който омекотяваше ъгловатото й лице. Тази сутрин Уили я бе поласкал, че изглежда точно така, както когато за първи път я беше видял на танцовата забава в „Найтсъф Къламбъс“ преди повече от четиридесет години. Баронеса Мин фон Шрайбер бе долетяла в Ню Йорк от Сайпръс Пойнт Спа в Пебъл бийч, за да избере тоалета на Елвира за предаването.

— Непременно да споменеш, че първото нещо, което си направила, след като си спечелила от лотарията, е било да дойдеш на минералните извори — предупреди тя Елвира. — Откакто започна тази дяволска рецесия, бизнесът не е особено процъфтяващ.

Елвира беше облечена с бледосин копринен костюм и бяла блуза и носеше вечната си брошка слънце. Щеше й се да бе свалила десетте килограма, които бе качила, когато през септември с Уили ходиха в Испания, но Елвира знаеше, че и така изглежда много добре. Тоест много добре според нея самата. Не си правеше илюзии, че с леко изпъкналата си челюст и с едрата си структура някога ще може да се съревновава в конкурса за мисис Америка.

Имаше още две групи гости. Трима работници във фабрика за чорапи преди шест години си бяха купили заедно билет и бяха спечелили десет милиона долара. Решили, че късметът им няма да ги напусне и че трябва да си купят състезателни коне със спечеленото. Сега бяха фалирали. Бъдещите им чекове трябваше да покриват задължения към банките и към Чичо Сам⁵. Другите щастливци — една двойка — спечелили шестнадесет милиона долара, бяха си купили хотел във Върмонт и сега се бъхтеха седем дни седмично, за да преживяват. Парите, които успяваха да заделят, използваха за пускане на обяви, опитвайки се да пробутат хотела на някой друг.