Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 44

До камината имаше дървен люлеещ се стол. Крейтън го посочи.

— Седни там.

Елвира тежко се отпусна в стола. Пистолетът на Нед все още беше насочен към нея. Ако люшнеше стола напред и се хвърлеше отгоре му, щеше ли после да успее да се измъкне? Крейтън се пресегна към тесен ключ, който висеше до камината. Приведе се напред, мушна го в отвора на една от тухлите и го превъртя. Газта изригна със съскане в огнището. Изправи се. От кибрита отгоре на камината извади дълга клечка, запали я, раздуха пламъчето и я метна вътре.

— Станало ти е студено — рече той. — Решила си да запалиш огън. Включила си газта. Хвърлила си запалена клечка кибрит вътре, но огънят не пламнал. Когато си се навела, за да изключиш газта и да пробваш наново, си загубила равновесие и си паднала. Главата ти се е ударила в ръба на камината и си загубила съзнание. Ужасна злополука с толкова симпатична жена. Синтия много ще се разстрои, когато те намери.

Миризмата на газ изпълваше стаята. Елвира се опита да наклони люлеещия се стол напред. Трябваше да поеме риска да удари Крейтън с глава и да го накара да изпусне пистолета. Беше прекалено късно. Той стискаше раменете й като в менгеме. Усети, че я бута напред. Челото й се удари в ръба на камината, преди да се свлече. Докато губеше съзнание, Елвира си даде сметка за неприятната миризма на газ, изпълваща ноздрите й.

— Ето го и Нед — рече спокойно Лилиън при позвъняването на външната врата. — Ще ида да му отворя.

Синтия зачака. Лилиън все още не беше признала нищо. Можеше ли да накара Нед Крейтън да се издаде? Чувстваше се като въжеиграчка, пристъпваща по опъната над пропастта хлъзгава жица. Ако се провалеше, нямаше да си струва да живее повече.

Крейтън влезе в стаята след Лилиън.

— Здравей, Синтия. — Кимна й с безразличие, а не нелюбезно. Придърпа един стол до бюрото, върху което Лилиън бе отворила папка със сметки.

— Тъкмо обяснявам на Синтия колко намаля наследството, след като бяха платени данъците — каза Лилиън на Крейтън. — След това ще изчислим дела й.

— Недей да приспадаш онова, което си платила на Нед от полагащото ми се — обади се Синтия. Забеляза сърдития поглед, с който Нед стрелна Лилиън. — О, хайде — подкани ги тя, — след като сме само тримата, нека си кажем истината.

Лилиън отвърна студено:

— Обясних ти, че нямам нищо против да поделя наследството. Знам, че баща ми умееше да изкарва хората от кожата им. Правя го, защото те съжалявам. Ето сега какви са цифрите.

През следващите петнадесет минути Лилиън вадеше баланси от папката.

— Като се приспаднат данъците и след това се прибавят лихвите върху остатъка, в момента делът ти възлиза на пет милиона долара.

— И тази къща — прекъсна я Синтия. Озадачено си даде сметка, че с всеки изминал миг Лилиън и Нед стават забележимо по-спокойни. И двамата се усмихваха.

— О, не и къщата — възрази Лилиън. — Ще плъзнат твърде много клюки. Ще направим оценка на къщата и аз ще ти заплатя онова, което тя струва. Синтия, не забравяй колко съм щедра. Баща ми си играеше с живота на хората. Беше жесток. Ако ти не го беше убила, някой друг щеше да го стори. Затова го правя.