Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 132

— Не! Да вървим в този апартамент.

Вони стоеше до прозореца и наблюдаваше как полицаите долу сноват. Бебето лежеше на леглото и писъците му бяха утихнали до уморено хленчене. После видя монахиня и още една жена да се насочват към входа десет етажа по-долу. Между тях имаше кошница.

Вони отиде в дневната.

— Струва ми се, че коледната ти кошница пристига, бабо — рече тя с равен глас. — Запомни, нито дума за мен и за бебето.

Уанда се усмихна плахо.

— Както искаш, мила.

Вони се върна в спалнята. Бебето беше заспало. Имаш късмет, помисли си.

— Апартаментът е тристаен — прошепна Мийв, докато звънеше. — Аз съм, Уанда, сестра Мийв Мари.

Елвира кимна. Цялото й същество трепереше. Моля те, мили боже. Моля те!

Звънецът отекна високо и дрезгаво из апартамента. В спалнята бебето се стресна, подскочи и започна да пищи. Ядосана, Вони грабна един чорап, наведе се над леглото и взе бебето.

Уанда Браун се затътри с мъка към вратата. Посрещна сестра Мийв с нервна усмивка.

— О, прекалено сте добри — въздъхна тя.

— Мисис Миън ми помага да разнеса кошниците — каза й Мийв.

Елвира се шмугна покрай възрастната жена и внесе кошницата с храна в апартамента. Очите й се плъзнаха из малкото коридорче и разхвърляната дневна. Но там нямаше никой друг. Виждаше се и кухнята. Върху печката бяха струпани тенджери, масата беше пълна с чинии. Но не забеляза нищо, което да подсказваше за присъствието на бебе.

Вратата на спалнята бе открехната и през тесния процеп успя да зърне неоправеното легло и две от стените на малката стая. Като че ли беше празна.

Огледа внимателно дневната. И тук нищо не говореше за присъствието на бебе.

— Уанда — питаше Мийв, — ти ли си се обадила, че внучката ти има нужда от бебешки дрешки? Сестра Бернадет смята, че е познала твоя глас.

Уанда пребледня. Вони не беше забравила старите си номера — да се крие зад полузатворени врати и да подслушва. Щеше да побеснее. А в един от пристъпите си Вони…

— О, не — отвърна Уанда с треперещ глас. — Защо ми е да се обаждам? Не съм виждала Вони от близо пет години. Тя живее в Питсбърг.

Елвира знаеше, че и в нейните очи се чете същото ужасно разочарование като това в погледа на Мийв.

— Е, весела Коледа — рече Мийв. — Ще оставим кошницата на кухненската маса. Пуйката е още топла, но непременно я сложи в хладилника, след като вечеряш.

Елвира бе обзета от непреодолима тревога. Усещането й, че бебето е в беда, бе по-силно от всякога. Искаше да се махне от този апартамент и да продължи да го търси. Забърза през стаята с кошницата в ръка и я отнесе в кухнята. После, докато се обръщаше, ръкавът на пуловера й се закачи за дръжката на хладилника и вратата се отвори. Тъкмо се готвеше да я затвори, когато погледът й бе прикован от полупразно бебешко шише на най-горния рафт.

— Ти си се обадила! — викна Елвира на Уанда, като се втурна обратно в дневната. — Внучката ти е тук. Къде е тя? Какво е направила с Мариан?

Ужасеният поглед на Уанда към спалнята бе достатъчен, за да даде на Елвира отговора, който търсеше. Следвана по петите от Мийв, тя се спусна към спалнята.