Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 130

Докато се влачеше сърдито, нервите й се изопнаха и разклатиха.

— Проклето дете — изруга на глас. — Проклета напаст, също като другите.

Бебето продължаваше да пищи, когато се върна. Уанда го държеше на ръце и го люлееше нежно с изнервен и уморен вид.

— Какво й има пък сега? — сопна се Вони.

— Не мисля, че се чувства добре, Вони — отвърна извинително Уанда. — Мисля, че има температура. Струва ми се, че не бива да я извеждаш днес. Би било грешка.

Без да обръща внимание на забележките на Уанда, Вони отиде до баба си и погледна бебето.

— Млъкни! — изкрещя тя.

Уанда усети как гърлото й пресъхва. Вони бе придобила онзи поглед, онова сърдито, намръщено изражение, онзи упорит, невиждащ израз в очите. Уанда беше виждала това и преди и знаеше, че не вещаеше нищо добро. И все пак трябваше да й каже.

— Вони, скъпа, сестра Мийв Мари се обади, след като излезе. До няколко минути ще дойде с коледната кошничка. Започнали са да ги разнасят по-отрано, защото времето се влошава.

Веждите на Вони се съединиха и образуваха една-единствена сърдита черна ивица върху челото й.

— Ти ли я помоли да дойде по-рано, бабо?

— Не, мила. — Уанда потупа гръбчето на бебето. — Шшш… О, Вони, започва да има хрипове.

— Ще се оправи, когато стигна в Питсбърг. — Вони отиде с тежки стъпки да отнесе торбите в другата стая и веднага се върна. — Не желая да разговарям с тая монахиня, нито да й показвам бебето си. Дай ми я. Ще я занеса в спалнята, докато монахинята не си тръгне.

Елвира бързаше към центъра, а очите й непрекъснато шареха наоколо, докато преминаваше през кръстовищата. По пътя си спираше минувачи да ги пита дали са виждали жена с тъмносиньо скиорско яке и две големи пазарски торби.

На Осемдесет и шеста улица и Бродуей й провървя. Един вестникопродавец й каза, че е видял отговаряща на описанието жена да върви на зигзаг през улицата.

— Насочи се към Уест Енд — рече той.

На Осемдесет и шеста улица и Уест Енд авеню някакъв старец, който буташе пазарска количка, потвърди, че жена с бели торби минала покрай него. Каза, че я запомнил, защото за миг оставила торбите си на земята.

— Мърмореше си и псуваше — рече неодобрително. — Ама че празнично настроение.

Първите патрулни коли пристигнаха, когато Елвира стигна Осемдесет и девета улица. Тара очевидно чудесно бе разказала какво се беше случило.

— Ще обградим целия този район — каза й отривисто един сержант. — Ако се наложи, ще претърсим всички домове. Защо не се приберете вкъщи, мисис Миън?

— Не мога — отвърна Елвира.

Сержантът я погледна със съчувствие.

— Ще хванете пневмония. Поне седнете в патрулната кола на топло. Оставете ние да поемем оттук нататък нещата.

Именно в този момент сестра Мийв Мари се появи на улицата с тежка кошница в ръка. Късият й воал потрепваше на вятъра. Също като сестра Корделия и тя беше избрала дълги до глезените одежди. Когато видя разговарящата с полицая Елвира, по лицето й се изписа изненада. Доближи се до тях възможно най-бързо. Тъй като самата тя беше бивша полицайка, познаваше сержанта.