Читать «Играчът на лотария» онлайн - страница 131

— Здрасти, Том — рече и после попита: — Елвира, какво се е случило?

Когато й обясниха, възкликна:

— Похитителката на бебето е в квартала? Мили боже! — Ченгето в нея моментално надделя. — Том, обградихте ли района?

— Точно това правим в момента, Мийв. Ще вървим от врата на врата във всички сгради и ще задаваме въпроси. Но, моля те, опитай се да убедиш мисис Миън да чака в колата. Изглежда така, сякаш ще припадне.

— Елвира няма да припадне — отвърна бързо Мийв, когато към уличката свиха още патрулни коли. — Елвира, помогни ми да разнесем кошниците. Двете ще го направим по-бързо. Някои от хората ще са по-склонни да разговарят с нас, отколкото с полицаите. Микробусът е паркиран до ъгъла. — Погледна към сержанта. — Неправилно е паркиран.

Беше нещо, което да върши. Някаква дейност. Освен това Елвира знаеше, че Мийв е права. Страхувайки се от последствията, старите и болни хора често не искаха да се замесват, като съдействат на полицията, дори когато им бе известно нещо жизненоважно.

— Да вървим — съгласи се тя.

— На тази улица имам четири доставки — осведоми я Мийв.

Първата кошница получи възрастна двойка, която не бе излизала навън от Деня на благодарността³². Пазаруваше им съседката. Елвира позвъни на нейния звънец.

Когато отвори, тя свободно се разприказва.

— Не — рече, — непрекъснато влизам и излизам, а и обичам да си бъбря с хората, но никой в тази сграда не е споменавал за новородено. — Нито пък беше видяла някой да носи бебе с жълта пелена из квартала.

Следващата доставка, през три сгради, беше за една деветдесетгодишна старица и седемдесетгодишната й дъщеря. Когато Мийв представи Елвира, те казаха, че знаят всичко за нея, Уили им беше сменял тоалетната чиния.

— Какъв прекрасен мъж — възкликнаха. За съжаление не знаеха нищо за бебето.

В третия дом една жена с три малки деца бе наредила пакетчета под елхата.

— Всички са от магазина ви — довери им шепнешком. — Децата умират да видят какво има в тях.

Но тя също не знаеше нищо за тъмнокоса жена с новородено бебе.

— Това е — каза Мийв на Елвира, докато носеха заедно последната кошница. — Уанда Браун е чудесна старица. Доста е скована от артрита и няма никакви роднини, освен внучка, която живее някъде в Пенсилвания. Тя не говори много за нея, но явно горкото момиче е преживяло доста трагедии. Родило е две бебета, които са починали още като пеленачета.

Готвеха се да влязат в сградата на ъгъла на Уест Енд и Деветдесета улица. Виждаха как полицаите вървяха от вход към вход. После Елвира и Мийв се спогледаха.

— Мийв, и ти ли си мислиш същото като мене? — запита Елвира.

— На сестра Бернадет се обадила жена, чиято внучка имала бебе, но нямала дрешки за него, та затова се интересувала от магазина ни за дрехи втора употреба. О, мили боже, Елвира. Ще доведа Том.

Някакъв неясен инстинкт накара Елвира да я дръпне.