Читать «Наградата» онлайн - страница 9

Отново се чу гласът на първия мъж.

— Аз съм Моузес Макгуайър. Знаете ли къде се намира „Шемрок“? Може би ще искате да дойдете и да вземете вашия старец. Не съм сигурен, че ще му позволя да излезе оттук в състоянието, в което се намира.

— Това е дядо ми — каза Мики.

— Какъвто ще да е. — Макгуайър понижи глас. — Вижте, ако не си беше спомнил номера ви веднага, щеше да се наложи да му извикам такси, но той каза, че не иска такси и затова го попитах какво ще каже за ченгетата, а съм дяволски сигурен, че не ми се ще да го направя. Междувременно си имам работа. Пиян е като свиня и трябва да дойдете и да го вземете веднага. На колко години е?

— Не зная точно. Май на седемдесет и четири, някъде там.

— Прекалено много за един пияница. Трябва да дойдете и да си го приберете.

Проклинайки наум, вече напълно разбуден, Мики каза:

— Добре. Дайте ми го пак, става ли? — После, след кратка пауза: — Джим. По дяволите. Първо ще се обадя на Там. Ти просто чакай. Може тя да успее да дойде по-бързо и да те отведе у дома.

— Тя не е у дома.

— Къде е?

— Не зная. Излезе.

— Е, все пак ще пробвам да я намеря. През това време ти чакай. Просто стой там и изпий една сода. Рибите бягат от содата като от чума. Защото мехурчетата ги карат да пърдят.

Двайсет минути по-късно, Мики паркира зад ъгъла, запушвайки една кола и влезе в „Литъл Шемрок“, кварталната кръчма на Джим.

Един от най-старите барове в града, основан още през 1893 година, „Литъл Шемрок“ бе тясно помещение, което започваше още от входната врата. Две големи витрини, гледаха към булевард Линкълн и пропускаха вътре оскъдна дневна светлина. Лявата страна бе заета от бар с десетина високи столчета, вдясно най-отпред имаше колекция от стари предмети: древен велосипед, чернобели фотографии, някогашни предизборни плакати, а на стената бе окачен стенен часовник, спрял по време на голямото земетресение от 1906 година. Малко по-навътре помещението леко се разширяваше и предоставяше място за игра на дартс, както и за джубокс, а съвсем в дъното, под фалшиви лампи „Тифани“ стаята имаше вид на вехта всекидневна с два хлътнали дивана и няколко струпани с възглавници фотьойла.

Джим Пар седеше в другия край на претрупания бар с празна чаша пред себе си. Може би в крайна сметка барманът да бе склонил на нещо безалкохолно. Джим се взираше в телевизора. Страните му бяха влажни. Извинявайки се, Мики си проправи път през тълпата, стигна до дядо си и сложи ръка на рамото му така, сякаш наполовина го прегръщаше. Целуна го по голото теме и каза:

— Здрасти.

За миг Джим се облегна на него, после се отдръпна, сграбчи една салфетка и си изтри очите.

— Как пристигна толкова бързо?

— Не спазвах ограниченията на скоростта. А и запуших една кола. Мислиш ли, че ще можеш да ходиш?