Читать «Наградата» онлайн - страница 11

После го определиха като „сътрудник на клуба «Хънт», частна детективска фирма“ и Мики реши, че наболата брада и изпомачканите дрехи надали бяха най-добрата реклама на света. Тази мисъл малко го стресна — не дай си, Боже, той да се окаже уязвимата точка за бизнеса. Може би, докато разчистваше апартамента и околната среда, нямаше да е лошо и да поработи малко върху личната си хигиена и външен вид.

В този миг обаче образът му изчезна от екрана и наперената говорителка на Канал четири продължи с още факти около престъплението и жертвата. Поради продължителната работа на дядо му като шофьор на Комо, Мики знаеше доста за него, но в действителност никога не си бе давал сметка за обхвата на благотворителната му дейност. Сега научи, че Комо е или основател, или член на бордовете на не по-малко от шест основни благотворителни организации в Сан Франциско — Младежки проект „Сънсет“ (на който беше изпълнителен директор), „Брасерос Унидос“, коалиция „Мишън стрийт“, „Работилници Рейнбоу“, „Убежище за жени — жертви на домашно насилие“ и „Дом за адаптация“.

Водеше се полицейско разследване, но засега нямаше заподозрени.

3.

Гладко избръснат, изкъпан, със спортен панталон и риза, яке „Маунтин хардуер“ и обувки за тенис, Мики отиде пеша до парка Голдън гейт, продължи още около четиристотин метра и се озова до музея „Де янг“.

Вдясно се извисяваше една от любимите му съвременни добавки към градския пейзаж. В съседство с музея на девет етажа височина във вече тъмнеещото небе се издигаше необичайна на вид кула. Отвън тя изглеждаше като направена от метални панели — може би мед? — в които бяха вградени най-различни дефекти, от бучки, до вдлъбнатини и дори дупки. Още по-неочаквано бе, че особено на пръв поглед, във височина кулата сякаш се изкривяваше; правоъгълната в основата си форма нагоре се извиваше и на върха се превръщаше в отричащ гравитацията успоредник. От върха, на който имаше панорамна платформа, Мики със задоволство бе открил, че основата на кулата е на една линия с линията на парка, ориентирана изток-запад, но самият връх бе така извъртян, че да следва линията на централните улици.

Щом влезе, той спря за минута, заслушан в джаз квинтета, свирещ във фоайето — традиция в петък вечер — после взе асансьора до върха. Сякаш нямаше сила на притегляне. Беше идвал тук не по-малко от четирийсет пъти и всеки път това място упражняваше магията си над него. Прозорците бяха огромни, широки и високи и през тях целият град се разкриваше на длъж и шир. И понеже, благодарение на извитата архитектура на кулата, под него изобщо не се виждаше сграда, усещането винаги беше сякаш плува. Слънцето тъкмо бе изчезнало в океана и сега пурпурното западно небе бе лумнало в прекрасни оранжевочервени облаци. Мостът Голдън гейт бе насреща, точно вдясно от него. А непосредствено зад него небостъргачите в центъра тъкмо почваха да проблясват с нощното си осветление.