Читать «Наградата» онлайн
Джон Лескроарт
Annotation
В „Наградата“ Уайът Хънт, главният герой от „Клубът на Хънт“, заедно с младия Мики Дейд от частната детективска агенция на Уайът, са въвлечени в разследването, когато е открит трупа на Доминик Комо, един от най-видните активисти на Сан Франциско — харизматичен мъж, известен както със скъпите си костюми, така и с участието си в бордовете на директорите на няколко благотворителни организации. Една от възможните заподозрени в случая е бизнес сътрудничката на Комо Алиша Торп — млада и красива жена, сестра на един от приятелите на Мики. Прекрасната Алиша знае повече за убийството, както и за Комо, отколкото желае да сподели.
Докато светът, който смята, че познава, се разкрива пред младия Мики Дейд, той постепенно усвоява трудните уроци, които само Хънт може да му предаде.
Джон Лескроарт е автор на двайсет бестселъра на „Ню Йорк Таймс“, сред които са „Тринайсетият съдебен заседател“, „Безкрайни тайни“, „Предателството“, „Под подозрение“, „Клубът на Хънт“ и други. Книгите му са преведени на много езици и са издадени в повече от седемдесет и пет страни. Признат е безспорно за „майстор на съдебния трилър“.
„Най-добрият от добрите.“
Джон Лескроарт
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.
16.
17.
18.
19.
20.
21.
22.
24.
25.
26.
27.
28.
29.
30.
31.
32.
33.
34.
35.
36.
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
Джон Лескроарт
Наградата
„Едно нещо е… тази работа между мъжете и жените, но има множество далеч по-важни неща, например храната.“
1.
В деня, в който откри тялото, Мики Дейд се събуди под едно дърво на връх Тамалпайъс1.
Спането на открито няколко нощи в седмицата му бе станало навик от около четири месеца. В багажника на своето, купено на старо, „Камаро“ винаги държеше за всеки случаи един спален чувал и като се почнеше от средата на май, когато времето се оправяше навсякъде другаде, освен в Сан Франциско, след работа той напускаше града и поемаше в първата хрумнала му посока.
Дори в урбанизирания, пренаселен район на санфранциския залив, се намираха безброй места, където човек можеше просто да спре, да си остави колата и да се просне на земята под прикритието на дървета и храсти, или пък в заслона на някоя пясъчна дюна в един от градските, окръжните и дори националните паркове, на плажа, или край второстепенен път, а защо не и в спокойно предградие, охранявано от доброволни дружинки.
Миналия понеделник, още по светло бе стигнал до Удсайд, невероятно градче от селски тип, сгушено в предпланинските хълмове зад Пало Алто, и там спа под един стар каменен мост, надвиснал над пресъхнало речно корито. Два дни по-късно навлезе на няколкостотин метра навътре по запустял безименен разкалян път, пресичащ гората отвъд Бърлингейм, близо до язовира Кристъл спрингс. Снощи се придвижи на север в Марин каунти, изкачи се наполовината на връх Тамалпайъс и спря под стар нискостеблен дъб в запуснат непавиран паркинг.
Винаги се събуждаше при първите лъчи, така че тази сутрин, още преди слънцето да огрее хълмовете зад Оуклънд, той вече беше на моста Голдън Гейт. Слушаше музиката от ай-пода си през тонколоните. Понеже бе средата на септември крайбрежната мъгла, както обикновено по това време на годината, си даваше почивка. Лазурното безоблачно утринно небе бе ослепително. Мики с лекота различаваше миниатюрните точици на островите Фаралон, отстоящи на четирийсетина километра навътре в измамно спокойния Тих океан.
