Читать «Наградата» онлайн - страница 7

— Кой е клиентът? — попита Мики.

— А-а, клиентът. Какъв клиент?

— Онзи, за когото говорим.

— Боя се, че няма клиент.

— Тогава откъде идва работата?

— Каква работа?

— Дето току-що каза, че я имаме.

Хънт се облегна на бюрото на Мики и сви рамене.

— Всъщност, правичката да си кажем, нямаме никаква работа.

— Но…

— Хей. Ти ми каза да ти кажа, че имаме някаква работа и аз се включих в играта. В действителност обаче, боя се, че нямаме никаква работа, за която да ни се плаща. — И той обърна едната си длан нагоре. — На този етап по-добре да се шегуваме за това, не мислиш ли? А добрата новина е, че аз наистина ще обядвам в „Ле Сентрал“ и те чаках. Ял ли си?

— Днес не. Но в другите дни съм ял.

Хънт се ухили.

— Браво на теб. Значи няма да се наложи да те уча как да го правиш. — Той огледа тясното помещение с такова тъжно изражение, сякаш никога повече нямаше да го види.

— Хайде да заключваме и да идем да хапнем.

На дъската с дневното меню в „Ле Сентрал“ имаше бележка, информираща клиентите, че неговото прословуто и вкусно касоле⁴ е било приготвяно в продължение на 12345 последователни дни. Въпреки това, и Уайът, и Мики се съгласиха, че бобът, патицата, наденицата и агнешкото са доста тежки и си поръчаха пуле фрит — половин печено пиле с пържени картофи. И сякаш като ненадейно хрумване Уайът поръча бутилка бяло вино, което по никакъв начин не бе обичайно по време на обяд. Когато Мики повдигна изненадано вежди, той обясни:

— Специален случай. Имаш ли нещо против?

— Не и ако ти нямаш нищо против следобед да заспя на бюрото си — отговори Мики. — Но ако одобряваш, ще се насиля с една-две чашки.

— Това се казва силен дух.

— И какъв е специалният случай?

— Нека почакаме да дойде виното. Междувременно, разкажи ми за тази сутрин. Наистина ли ти откри тялото?

Мики нахвърля кратка версия на събитията от деня. Мъртвецът, според документите в джоба му, беше Доминик Комо, виден градски активист, обявен за изчезнал четири дни по-рано. Още по-удивителен и потискащ, от гледна точка на Мики, бе фактът, че дядо му Джим Пар бе работил като личен шофьор на Комо. Покойникът бе един от героите на Джим. Така че, когато и ако довечера се прибереше вкъщи, на Мики щеше да му се наложи да сподели единствената спалня с площ от осемдесет и четири квадратни метра, със скърбящ дядо и със сестра, която сякаш бе блъсната от товарен влак.

Сервитьорът се появи с виното им. Хънт го опита, обяви го за чудесно, почака да им напълнят чашите и вдигна своята.

— Да пием за новото начало.

— За новото начало — повтори Мики. Той се поколеба, с чаша до устните си. — Защо това ми звучи зловещо?

Хънт остави своята чаша недокосната.

— Аз май се реших да затворя заведението. Да ти позволя да преминеш към готваческата си кариера.

— Ами ти?

— Аз ще се оправя. Може да се присъединя към някоя друга такава дружинка в града. Или пък да си намеря истинска работа. Струва ми се, че всички тези компютърни и пазарни умения, в които се усъвършенствах, би трябвало да струват нещо за някого. Може да се окаже ново начало.