Читать «Наградата» онлайн - страница 24

Джон Лескроарт

— А може и да не е така. Ако се справим добре с един случай, хората може и да почнат да си спомнят, че по принцип вършим добра работа. Това, което се опитвам да направя, е да ни върна обратно на улицата. Теб да те върна обратно на улицата, вместо да седиш в офиса и да чакаш телефонът да звънне.

Хънт раздразнено въздъхна.

— Не че се оправдавам, Мик, но аз правя повече от това. Доста повече. Нормалният начин е клиентите да те намерят. А изглежда никой не гори от желание да ни вкара в играта.

— Тогава ще си играем своята игра. Можем да вкараме в нея тези хора, убеден съм.

— Откъде знаеш?

Мики си пое дъх, колебаейки се. Алиша Торп беше другият фокус на елипсовидната орбита, в която трябваше да навлязат, а досега той напълно я бе загърбил.

— Има една жена, която може би вече е заподозряна и която е познавала Комо и повечето от нещата, с които се е занимавал. Тя може да ни свърже с нужните ни хора.

Хънт го стрелна с поглед.

— Тя е заподозряна?

— Не е изключено. Джул и Русо са говорили с нея.

— Има ли алиби?

— За кога? Никой няма представа кога точно е умрял Комо.

— Значи отговорът е не, няма алиби — заключи Хънт. — А иначе ние знаем, че е невинна, защото…?

Мики въздъхна.

— Невинна е, Уайът. Първоначално тя искаше да ни наеме да открием кой е убил Комо. Не би направила това, ако сама го е сторила.

— Толкова много аргументи има срещу тази теза, че не зная откъде да започна. — Въпреки това Хънт протегна напред ръка и направи физиономия. — Достатъчно хубава ли е, че да повлияе на преценката ти?

— Надявам се, че не. — Мики се обърна към него, срещна погледа му и кимна. — Възможно е, но не мисля. За протокола обаче още утре бих се оженил за нея, ако ме поиска.

— Добре е да го зная. И е имала връзка с Комо? Интимна?

— Не зная. Може би.

— Но не го е убила?

Мики отново се поколеба.

— Да го кажа така, мисля, че бихме могли да изберем да повярваме, че не го е убила и това няма после да ни изиграе лоша шега. Това е изчислен риск, а също и единствената интрига в града. А междувременно тя би могла да ни свърже с хора, които да ти платят, за да се върнеш в играта. Може да е краткосрочен план, но познай какво?

— Ти ми кажи.

— Не. Ти ми го каза преди десет минути. Ако ще играеш, ще биеш. Ако не — ще умреш, или ще убиеш някой, но няма да се откажеш.

Хънт се изкикоти.

— Ласкаеш ме, Мик, наистина. Но онова беше баскетбол.

Мики Деид поклати глава, искрено развеселен, че шефът му май не осъзнаваше тази фундаментална истина за себе си.

— Не се самозалъгвай, Уайът. Така е с всяка игра, в която се вкарваш.

6.

В шест часа същата вечер Мики провери въглищата в барбекюто и се върна в лилавата си кухня. Отиде и отвори хладилника, като никога препълнен с продуктите, които бе купил. След като си тръгна от Хънт, той отиде до търговския център на пристанището и макар да беше вече късно, магазините там предлагаха хранителни стоки, които биха засрамили повечето обикновени супермаркети в града. Сега той разопакова агнешкото бутче, което щеше да разфасова и да изпече на барбекюто, след като го овкуси с чесън, розмарин, сол, пипер, соев сос и лимонов сок. Отнесе го на дъската, където вече бяха струпани съставките, които е най-добре да не се замразяват, ако не се налага: екологично чисти домати — зелени, виолетови, жълти, — китка босилек, мащерка и розмарин, две глави чесън, един лимон.