Читать «Наградата» онлайн - страница 26

— Защо би постъпила така?

— Защото… защото не зная. Не исках да се изправям пред теб.

— Не се налага — каза Хънт. — Мога да си тръгна.

— Не. Не ставай глупав. Вече си тук.

— Съвсем лесно мога да си тръгна, Там. Не искам да ти причинявам никаква болка. — Той се поколеба. — Мики би трябвало да ти каже, че той ме покани.

— Не — възрази тя. — Прав е бил да не го направи. Опитва се да ме изтръгне от състоянието, в което се намирам напоследък.

— И какво е то?

— Не е ли очевидно? Виж ме.

— Изглеждаш чудесно.

— Не, не е така. Приличам на смъртта.

— Де да беше толкова хубава смъртта.

Тя му се сопна:

— Не ме баламосвай, Уайът. Ако ще си снизходителен с мен, тогава може би наистина трябва да се махаш оттук.

Погледът на Хънт стана твърд.

— И после какво? Искам да кажа — между мен и теб. Така ли ще си остане?

— Дори и да е така, какво е значението?

— Надявам се, че не го мислиш. — Хънт си пое въздух. — Има значение, понеже, харесва ти или не, но ти си от семейството ми, а то не е толкова голямо, че да си позволя да загубя някаква част. Обичам те, Там. Винаги ще те обичам. Не го ли знаеш?

Свела поглед надолу, тя поклати глава.

— Понякога имам чувството, че вече нищо не зная. Мислех, че ме мразиш.

— Никога не бих могъл да те мразя. Защо да те мразя?

— Защото напуснах. — Тя срещна погледа му. — Толкова съжалявам. Просто не можех да се справя… — Една сълза се отрони и закривуличи надолу по страната й. — … с нищо.

— Всичко е наред. Разбирам. Няма нищо. — Хънт изтри сълзата с пръст. — Справи се с каквото можа и направи каквото трябваше, Там. Няма нищо, за което да съжаляваш.

— Така ли? Тогава защо имам чувството, че ако бях останала… може би нещата с бизнеса нямаше да тръгнат толкова на зле?

— Това нямаше нищо общо с теб. И да беше стояла в офиса, все тая, нямаше да докараш нови клиенти. Всичко е заради мен и никой друг. Нещата тръгнаха на зле, заради мен и решенията, които взех.

Хънт пристъпи към нея.

— Каквото и да решиш да направиш, Там, когато и да решиш да го направиш, аз съм с теб. На твоя страна съм. Наистина — каза той. — Наистина и винаги.

Тя погледна нагоре към него, после отпусна глава и я поклати за последен път, после отново се втренчи в очите му така, сякаш нещо в нея се бе пречупило.

— О, Уайът. Толкова съжалявам. При мен е такава каша. — След това неусетно се озова в прегръдките му. Раменете й се отпуснаха и дълбоки ридания разтърсиха тялото й. Тя се притискаше в него с всички сили.

И Хънт плътно я притисна.

— Няма нищо — прошепна той.

Видимата загуба на тегло в нея бе шокирала Хънт, още когато му отвори вратата и сега, докато я държеше, той си даде сметка колко крехка бе станала. Щеше да я остави да се наплаче.

Бавно повдигна ръка и леко я погали по косата.

— Ш-ш-т — успокояващо изрече той след малко, когато хлиповете и позаглъхнаха и тя бе почнала да се съвзема. — Ш-ш-т. Всичко е наред. Всичко ще се оправи.

Тамара отиде до банята за минута да си изплакне очите, а Хънт влезе в кухнята, кимна на Мики и седна до Пар.