Читать «Наградата» онлайн - страница 22

Мики, който вече се чувстваше като парцал, се довлачи до центъра на игрището, но Хънт взе топката, излъга го отдясно и се измъкна отляво. В резултат на тези движения Мики се оказа унизително проснат по задник, а Хънт дриблира три пъти и отбеляза победната си двайсет и първа точка с триумфален вик:

— Ха!

Те пиеха лимонада и си възстановяваха дишането — по-скоро Мики, не Хънт, — седнали един до друг на площадката, която водеше от кухнята на Хънт към алеята зад склада-дом.

— Двайсет и едно на четири — успя да изрече задъхано Мики. — Колко жалко е това?

— Трябваше да играем „лузърс аутс“⁵. Така повече пъти щеше да пипаш топката.

— Страхотно. Напомни ми го следващия път. Ако изобщо има следващ път, в което, точно сега, малко се съмнявам. — Мики сръбна от лимонадата, после потърка студеното стъкло в челото си. — И защо ли те оставих да ме придумаш? Не дойдох тук, за да бъда размазан на баскетбол.

— Да, обаче ти дойде, а аз си целех коша сам-самичък. И ти ми говориш кое било жалко. Ти се съжали над мен, за което съм ти благодарен и задължен.

— И затова ме остави да спечеля, така ли?

Хънт се изкикоти.

— Може би не. Това не е съвсем в моя стил. Ако ще играя, ще те бия.

— Забелязах. Поздравления. Мисията изпълнена.

Хънт кимна в съгласие.

— Значи на теория — добави Мики, — това означава, че все още си ми длъжник, така ли?

— Точно така, на теория. — Хънт отпи от чашата си. — Клониш ли нанякъде?

— Не съвсем, само към причината, поради която всъщност дойдох. Искаш ли да отгатнеш кои ченгета са поели случая на Доминик Комо?

Хънт отпи от лимонадата, избърса потта от челото си, после изтри ръце в тениската. Той погледна към изрисуваната с графити сграда от другата страна на алеята.

— Е, щом поставяш въпроса по този начин, предполагам, че Девин е един от тях. А Русо му е партньор.

— Да не би да имаш кристално кълбо?

Хънт сви рамене при комплимента и разпери длани.

— Елементарно, скъпи ми Дейд. Но, ако смея да запитам, това има връзка с нас, защото?

— Защото ще можем да разговаряме с тях.

— За Комо? И защо ще искаме да го правим?

Мики си пое въздух и се впусна в обяснение на своята стратегия, по средата на което бе прекъснат от Хънт:

— Чакай малко. Добра идея, но ченгетата вече си имат отдел, които се занимава с обажданията по повод на награди.

— Зная. Но важното е, че ние ще се ориентираме към хората, които не биха се обадили на властите, нито на ченгетата.

Хънт пое меко:

— Мик, не се обиждай, но идеята, както и човекът, който би се обадил, са просто тъпи. При това влагам възможно най-добро чувство. Така или иначе, ние ще трябва да предадем на ченгетата всичко, до което се доберем. Така че, някой си се обадил първо на нас — голяма работа. В крайна сметка ще говорят пак с ченгетата. Тук нямаме предимство. Не можем да обещаем анонимност. Просто ще бъдем едно излишно телефонно обаждане.