Читать «Наградата» онлайн - страница 23

— Да, но номерът е изобщо да ги накараме да се обадят. Едва след това лекичко ги въвеждаме в процедурата, което може и да не е толкова трудно, ако става въпрос за много пари и насреща си нямаме пълни откачалки. Може първоначално да не питаме за имена. Не можем да разкрием нещо, което не знаем. Ако изглежда, че действително притежават някаква информация, просто ще им обясним, че ще се наложи да ги идентифицираме, ако искат да вземат наградата. Цялата идея, Уайът, е в това да получим информация от хора, които иначе нищо не биха казали. Подробностите можем да уточняваме по-късно.

— И в мечтите ти — за колко голяма награда говорим?

— Нямам представа. В най-добрия случаи петдесет, може би сто хиляди, а може и повече. Не зная колко часове ще ни платят, но поне ще е някаква работа, която за още известно време да позакърпи положението…

— И отново — как ще намерим хората, готови да предложат награда?

— Хаиде де, Уайът, поразсъждавай малко с мен. Аз ще ида и ще поговоря с тях. Ще пуснем мухата на хората, които вече са склонни. Комо беше важна клечка в половината от тези благотворителни организации, както като консултант, така и като член на борда на директорите или директор. Той беше голяма работа. Ще се редят на опашка да помогнат да се залови убиецът му.

Хънт се изправи на крака, пресече алеята, после се обърна и се облегна на стената. Отпи от чашата си.

— А хрумвало ли ти е, че и полицията може вече да се е наредила на опашка да хване убиеца му? И няма да оцени нашето включване?

— Ами точно тук е ролята на Джул и Русо. Ще ги убедим колко сме ценни за разследването.

— Ако предположим, че Девин и Сара изобщо ще искат да говорят с мен.

— Аз го вярвам.

— Ами, мъчно ми е да го кажа, но и тази работа не ми се вижда много вероятна. — Хънт се оттласна от стената. — Аз се опитах да оправя нещата, но двамата с Дев нещо спряхме да движим заедно, след като Джина го сръфа на свидетелската скамейка по случая „Горман“.

— Да, помня. Но нали в крайна сметка той закопча истинския убиец по този случай? Благодарение на теб и Джина?

— Така е.

— Е?

— Е, съгласен съм. Той би трябвало да прелива от благодарност, задето възродихме западащата му кариера. Но някакси не погледна така на нещата. По-скоро си мисли, че съм му направил постановка, а Джина го е прецакала. А тя наистина го изложи на процеса. Не, по-лошо. Изкара го некомпетентен и глупав. А аз й помогнах. — Той поклати глава. — Така че, отговорът е не. Не на почти всичко, за което съм го помолил оттогава.

— Това обаче е нещо ново. И ще му спести време и усилия, вероятно по много и от двете. Трябва да проумее това. Ако не той, Русо ще го проумее.

— Може би. — Хънт се върна на площадката, приседна отново, довърши лимонадата си на един дъх и сложи чашата на цимента между краката си. — Ще си помисля. И наистина оценявам усилията ти да ни спасиш, Мик. Но не съм сигурен, че това е начинът. Трябва ни повече от един случай.