Читать «Наградата» онлайн - страница 191
Джон Лескроарт
— Пипнал си я.
— Не още. Мисля си някакви неща и виждам конкретни проблеми, но нямам нищо солидно за Комо и абсолютно никаква причина за Нешек. Затова съм с вързани ръце.
— Докато?
— Докато не си спомням за Ал Картър, който работи там от осем години и се предполага, че знае всичко. И е особено напрегнат, понеже е черен, има досие и смята, че вие, момчета, ще му се нахвърлите.
— Това са глупости. Не правим така. Дори не сме му хвърлили нещо повече от страничен поглед.
— Не мен трябва да убеждаваш, Дев. Както и да е, Ал иска да ни помогне да намерим убиеца на Комо, ако може и то не само, заради наградата. Затова карам Мики да го открие, говоря с него и го питам: първо, дали преди време Лорейн и Комо не са имали нещо помежду си? И познай какво? Не само преди време, но явно и няколко месеца, след постъпването на Алиша. С други думи, до преди няколко седмици.
— И той не е и помислял да каже това на някого?
— Смятал, че за Лорейн раздялата не е била проблем. Държала се готино. Вече не ставало въпрос за някаква страст според него. Тя била остаряла.
Диетичната „Кола“ на Джул пристигна и той отпи голяма глътка.
— Общо взето и тя така ни каза, за да ни подведе за мотива. И може би ще ти е интересно да научиш, че онази вечер, в понеделник, Нешек е отишла при Хес след срещата на ОВ и фактически я попитала, дали не трябва да поговори с теб, Уайът.
— Каза ли защо?
— Веднъж Нешек била в кабинета на Комо и видяла таен сейф, пълен с пари. Нямало ли да е по-добре за ОВ, попитала тя Хес, ако предадат парите, за които федералните твърдели, че са изчезнали? Или това само ще опетни репутацията на Комо и общата им работа. Хес си помислила, че Нешек всъщност й казва, че знае, дето тя е взела парите. Затова я убила.
— Значи, това би трябвало да са парите, които намерихте в къщата на Хес?
— Петстотин осемдесет и седем хиляди шестстотин и осемдесет долара, но кой ти ги брои? Между другото, не в дребни банкноти. — Джул отново отпи. — Но все още не сме стигнали до обаждането ти до Хес, въпреки, че разполагаш с всичко това — противоречието за къщата на Нешек, мотива.
— Правилно. Все още не беше достатъчно. Но имах предчувствие. Знаех, че Джим Пар се е упътил към „Сънсет“, но или не е стигнал до там, или е стигнал, но се е натъкнал на някой познат, който го е отвел другаде.
— Хес.
Хънт кимна.
— Хес. Затова попитах Картър, дали след погребението Хес се е върнала в „Сънсет“. Той определено е бил там и със сигурност щеше да знае. Каза ми, че не е. Тя обаче казала на Мики, че се е върнала.
— Ето ти тебе.
— Е, пак имаше елемент на късмет. Мики намери бара, в който го е завела, на около една пресечка зад ъгъла на „Сънсет“.
— Добре де, но защо ще убива Пар? — недоумяваше Джул.
— В общи линии, по същата причина като Нешек. От старото време Джим е знаел, че тя има нещо общо с Комо. Знаел е и за парите в брой, както и за сейфа, още като е бил шофьор.
— Обаче Ал Картър също знаеше всичко за това и тя е била наясно и за него.
— Защо, тогава, не го е убила ли? Не зная. Липса на възможност? А може и да си е мислила, че го е убедила — всъщност, сигурен съм, че е така, — че между нея и Комо вече няма нищо. Ако това те утешава, Джина смята, че следващият все пак е щял да бъде Ал. По това време вече е била готова да пречука всекиго, който се приближи прекалено много.