Читать «Наградата» онлайн - страница 193

Той погледна красивия им дизайн — светлосиньо с ярко цветно лого на птица Тукан и думите: „Лимузини под наем Тукан“.

— Даваме си сметка, че ви го казваме в последния момент, но се надяваме, Сесил и аз, че понеже това официално е първият работен ден на нашия нов бизнес — не зная, дали сте чули, но се обзаведохме с два чисто нови таун кара, — може би ще се съгласите да заведем вас и прекрасната ви сътрудничка на място, избрано от вас, където да обядваме.

— Ще пътуваме в конвой — додаде Ранд. — Докъдето кажете по пътя за „Клиф хаус“.

Хънт се поизвърна към Тамара.

— Доста неприятно, но мисля, че се налага да затворим този следобед, Там. Това как ти звучи?

Тя престорено се намуси.

— Ти си шефът. Щом се налага.

Хънт скочи от бюрото.

— С тежка задача се залавяте, но вече сключихме сделка, господа. Кога тръгваме?

— На мига — заяви Картър. — Веднага, щом всички са готови.

Тамара беше вече на крака.

— Връщам се веднага. Само да се поосвежа.

Щом тя изчезна през вътрешния кабинет на Хънт, Картър каза:

— Има още нещо, господин Хънт. Обсъдихме го, Сесил и аз, и бихме искали да ви предложим безплатно возене в града, ако имате нужда, когато не возим плащащите клиенти.

Хънт седна отново на бюрото. Първата му мисъл беше, че това прилича на старото му споразумение с Мики, когато той ги возеше, само че по-добро. Втората, че не би могъл да приеме.

— Момчета — започна той, — това е изключително щедро, но вие имате нужда от клиенти.

— И ще си ги набавим — увери го Картър. — Но междувременно сме на ваше разположение.

— Ще ми позволите ли поне да си плащам бензина?

Двамата мъже си размениха бързи погледи и кимване.

— Бензинът няма да компрометира прекалено позицията ни — съгласи се Картър. — Можете да си плащате бензина.

— Благодаря. — Хънт отново стисна ръце с тях. — И така, защо точно това име?

Двамата се засмяха и Ранд каза:

— Тукан.

— Именно — Хънт все още недоумяваше.

— Господин Хънт. — После Картър произнесе бавно: — Two con⁷.

Заради счупената си ръка, Мики беше пропуснал две седмици от своя готварски курс. Няколко дни по-рано му махнаха последния гипс и въпреки, че продължаваше да е схванат, поне можеше да си вдига ръката и да мести неща из кухнята. И тази сутрин дотолкова нямаше търпение да започне, че се събуди само няколко минути след 6:00, изпи си кафето и почна да реже — лук, целина, копър (защо пък не? — каза си), — зелен боб, брюкселско зеле, картофи, същински рог на изобилието от току-що закупени пресни зеленчуци, преливащи през плота от двете страни на мивката.

Миналата седмица беше слязъл до фериботния комплекс и бе поръчал шесткилограмова пуйка от безценната порода „Диестел“, вчера я взе и я накисна в прочутата марина на „Кроникъл“ — „Най-добрата пуйка“. В интерес на истината, не беше кой знае какво да се наготви пуйка, трябва само да се гледа да не прегори, но дори и това беше преодолимо със съвременните термометри. По негово мнение, разковничето за великолепен обяд в чест на Деня на благодарността, беше в плънката, но понеже хората имат различен вкус, той приготвяше няколко вида — сушени сливи, кестени, стриди, хляб и кренвирши, както и онова, което двамата с Тамара винаги бяха наричали „добрата стара“ подправка — с целина, лук и пилешки бульон.