Читать «Наградата» онлайн - страница 189

— Храниш ли се все още?

— Всеки ден, Джим. Всеки ден.

— Добре. Не спирай.

— Няма.

Той потупа ръката й.

— Това е любимото ми пораснало момиче. — И като кимна за последен път, отново затвори очи и натискът на ръката му върху нейната отслабна.

Тя постоя още край него, гледа как гърдите му се повдигат и спускат, после издърпа ръката си и тръгна към вратата.

36.

Обвинението срещу Лорейн Хес бе повдигнато с многобройни юридически формалности във вечно претъпкания съд на Сан Франциско. Хънт седеше в зала 11 в тази петъчна сутрин и слушаше как тя пледира невиновност на основание невменяемост по две обвинения в убийство първа степен, едно обвинение в опит за убийство и за заплаха със смъртоносно оръжие.

Едва след като я отведоха обратно в килията, той пресече фоайето на Съдебната палата. Застана отвън на стъпалата, на вятъра и греещата светлина и поведе спор със себе си, дали да се върне и да се опита да говори с Джул. Не му се искаше обаче да се постави в позиция, че се извинява за необичайните си методи.

В крайна сметка, въпреки критиките на Джина, че е действал безразсъдно, той бе успял да предаде в ръцете на Джул убиеца на Доминик Комо и Нанси Нешек, без ни най-малка съпротива. През това време бе спасил приятеля си, както и Русо, от още един неправилен или в голяма степен погрешен, арест.

Ако на Джул не му харесваше начина, по който Хънт си бе свършил работата, толкова по-зле. Когато си на масата и ти дойде ръка, трябва да залагаш и да я изиграеш на момента и Хънт бе направил тъкмо това.

Естествено, можеше да стане и по-различно. И разбира се, съществуваха повече рискове, отколкото им се искаше на Джул и Джина, но Хънт всъщност не беше ченге. Той бе частен детектив и не се налагаше да се съобразява с писаните и неписани правила на полицията. Ако на Джул това не му харесваше, щеше да се наложи да го преглътне.

Погледна си часовника, огледа и трафика, който се носеше покрай него по „Брайънт“, после слезе по стъпалата и пресече неправилно улицата по посока на „Лу Гърка“, където може би тъкмо почваха да изпълняват първите поръчки с днешния специалитет, какъвто и да се окажеше той.

Ако веднага отидеше там, Хънт щеше да си намери маса, без да се налага да чака.

Тъкмо преполовяваше ярешкото си гювече, седнал на маса за двама, далеч от входа и бара, когато над масата се надвеси сянка и в следващия миг Джул се настани на стола срещу него.

— Видях те там — заяви без предисловие той. — Възхитен съм, че тя пледира невиновна.

Хънт сви рамене.

— Как може, след като направи самопризнания?

— Случва се през цялото време — каза Джул. — Ще се изненадаш. — Посочи към яденето на Хънт. — Ярешко гювече?

Хънт кимна.

— Като ярето днес е особено прясно и вкусно.

— Има ли време и аз да хапна едно и да поговоря с теб или бързаш да разрешаваш друг случай?

— Нямам други случаи в графика си. Пак съм в помощния бизнес. Не че се оплаквам. Изведнъж се оказа, че има тонове работа там.

— Никога не вреди да попаднеш във вестниците.

— Да, и това е вярно. — Хънт отново сви рамене и завъртя една вилица във фидето. — За какво друго искаш да поговорим?