Читать «Наградата» онлайн - страница 192

— Реално погледнато, Уайът, като разбереш какво е направила и защо е убила всички тези хора, може би пледирането на невиновност не е толкова нелепа идея, в крайна сметка.

— Защо казваш това?

— Ами, убийствата с тъп предмет показват, че е луда. Искам да кажа, жените обикновено не убиват с тъп предмет. Те са твърде непредвидими. Пък и трябва да се замахне наистина силно.

Няколко секунди Хънт само дъвчеше.

— Всъщност, мислил съм за това, Дев, но повече ми прилича на преднамереност, отколкото на невменяемост.

— Как така?

— Ами, не можех да разбера защо, ако разполага с пистолет, Хес ще използва манивела. В смисъл, на пръв поглед, както казваш, това не е нормално. Обаче не е ненормално, ако искаш да убиеш Доминик, но в същото време да изглежда, сякаш Алиша го е направила, тъй като я мразиш, задето ти го е отнела.

— Манивелата, лимузината, шалът.

— Бинго. Алиша има достъп до всички тях. И между другото, това почти успя.

— Но не съвсем — отбеляза Джул.

Хънт остави Джул да се порадва на самодоволството си.

— И все пак, знаеш ли — добави той, — нещата се сведоха дотам, как да я накарам да дойде у нас. Тя можеше просто да ме разкара, да откаже, да те остави да арестуваш Алиша и навярно да изчезне с момчето си. Моментът беше критичен. Трябваше да действам, Дев. Трябваше.

— Да не си посмял и дума да обелиш за това пред партньорката ми, Уайът, а и аз ще го отричам до последния си ден, но тайно се радвам, че го направи.

Уайът Хънт дочу нещо като безгрижен разговор още, докато се качваше по стълбите към офиса си, веднага след първата си среща за деня, която се случи във фирмата на Джина Роейк.

Наближаваше 10:00 и той не се сещаше за никакви срещи, уговорени при него. Отвори входната врата и завари Тамара да се смее на нещо. Тясното пространство на рецепцията срещу нея бе заето от двама Афро-американци в черни костюми, бели ризи и черни вратовръзки. Щом той влезе, двамата се изправиха и Уайът се здрависа с тях.

— Как сте, господин Картър? Радвам се да ви видя отново. Господин Ранд. Добре дошли в така наречения клуб „Хънт“. Какво мога да направя за вас, господа?

Посещението на двамата мъже беше изненада и то далеч не неприятна. За последно Хънт ги бе видял заедно по време на кратката, но твърде добре огласена церемония в Градската зала, където кметът им бе връчил наградата — 200000 долара за Ал Картър и по 50000 на Сесил Ранд и Линда Колорес.

Изглежда, че говорител на двамата беше Ал Картър и след още няколко любезности относно как върви животът, те отново седнаха на местата си, а Хънт се възкачи на ръба на бюрото на Тамара. Тутакси обаче Ал Картър отново се понадигна, за да си извади портмонето, от което измъкна две визитни картички и ги подаде на Хънт.