Читать «Наградата» онлайн - страница 179
Джон Лескроарт
Всъщност, никой нямаше такъв вид. Напротив, изглеждаха, сякаш си бяха говорили за смъртоносно важни неща, докато той си подреждаше столовете. Роейк, мълчаливо признатата говорителка на групата, огледа масата и вдигна очи към него.
— Помислихме си, че в крайна сметка може би е по-добре, ако Алиша не присъства, Уайът.
Хънт бързо си пое дъх.
— Ако не присъства — произнесе с колкото се може по-разумен тон, — ще я арестуват, където и да я намерят навън. А за тук имам думата на Девин, че няма да я закачат.
— И вие вярвате на това? — попита Картър.
— Абсолютно.
Картър поклати глава с изразителна гримаса.
— Представи си обаче, Уайът — каза Роейк. — Ами ако той се е обадил на Русо и й е казал? Тя нищо не ти е обещавала. Влиза тук с него, а той само свива рамене и казва, че не е в неговата власт.
— Няма да стане така.
— Ами ако стане, Уайът? И отведат Алиша? Като неин адвокат, не съм сигурна, че с чиста съвест мога да й позволя да остане.
— Като неин адвокат — възрази Хънт, — трябва да настояваш да остане. Това е единственият й шанс да не попадне в затвора.
— Но, Уайът — намеси се Мики, — ако й намерим друго скривалище, пак няма да я арестуват.
— Приятели, разберете. В мига, в който тя не е тук, отново става първостепенен заподозрян и тогава ще е само въпрос на време. — Хънт се изопна в целия си ръст. — Това вече го преговорихме. Оценявам всичките ви съображения, но Алиша трябва да е тук, за да постигнем ефект. Ако Джул дойде и нея я няма, той ще си излезе и цялото това упражнение отива по дяволите. Единствената причина, поради която той ще дойде, е, че ако идеята ми не свърши работа, тогава и само тогава, той ще може да й сложи белезниците.
— По дяволите — каза Мики.
— Това обаче няма да стане — заяви Хънт. — Ако всички дойдат, нещата си идват на мястото.
— А ако не дойдат? — Намери гласа си най-накрая Алиша. — Тогава какво?
— Достатъчно ги мотивирах всичките — обясни Хънт. — Не може да не дойдат.
— Има още нещо — намеси се Джина. — Ако си прав, един от тези хора, които си поканил тук тази нощ, вече е убил двама. Не мислиш ли, че съществува известен риск?
— Има елемент на риск, дори когато пресичаш улицата. Склонен съм да вярвам, че ще имаме числено превъзходство, ако някой излезе извън релси. А и не забравяйте, че Джул ще е въоръжен. Както и аз.
Роейк превъртя очи.
— Значи и ти смяташ, че може нещо да се случи?
— Сигурен съм, че нещо може да се случи, Джина. Винаги може да се случи нещо неочаквано. Но тази нощ и тук се съмнявам, че ще е проява на насилие. Нося си пистолета само, защото искам да се уверя, че е напълно безопасно. Просто спазвам основните правила, предвиждам непредвидените обстоятелства.
— Да обмислиш добре един план, не означава непременно, че той няма да се провали.
— Така е — каза Хънт, — зная. Разбира се, че не. Но това е най-добрия ни шанс да измъкнем Алиша от този товар на подозрения и да й върнем собствения живот. Преди няколко часа всички се съгласихме, че е така. Трябва да стане по този начин. И трябва да стане сега. Алиша — обърна се към нея той. — Оставаш ли с нас?