Читать «Наградата» онлайн - страница 177

— Това е смешно — каза тя. — Че кое е по-реално?

— Разбира се — съгласи се Хънт. — И аз го чувствам така. Ето защо реших, че ще проявите желание да присъствате и да защитите позицията си. Може би не би трябвало да ви казвам, но смятам, че е необходимо да бъдете уведомена, че господин Картър потвърди факта, че съпругът ви е уволнил госпожица Торп в онзи ден, затова и той ще претендира за наградата на основание на същата информация, която вие първа ни съобщихте.

— Това просто не е редно.

— Вярно е, мадам, не е.

— Е, къде ще е тази среща? И по кое време?

Той и съобщи, после затвори и огледа събраната от него група — Алиша, Мики, Ал Картър и Джина Роейк, в качеството си на адвокат на Алиша, ако стане нужда. — Е — каза им, — това беше номер три. Остават още двама. И Девин.

— Понякога, Уайът, ме притеснява това — заяви Роейк, — колко лесно манипулираш, мамиш и лъжеш.

Коментарът имаше за цел просто да стопи напрежението и донякъде подейства. Поне доведе до началото на усмивка на лицето на Хънт.

— Това може и да е проблем — каза той, — но ще се постарая да не ме провали.

Хънт каза:

— Вдигни, Девин. Важно е.

След няколко секунди се чу гласът на инспектора:

— Насред вечерята си съм, Уайът, затова най-добре да си струва.

— И още как — увери го Хънт. — Какво, ако ти кажа, че съм намерил Алиша?

— Наистина ли?

— Аз попитах пръв. Какво?

— Щях да ти кажа да я държиш под око, докато пристигна там, където е, и й сложа белезниците. Къде е тя?

— Ще я арестуваш ли? Дори и без да притежаваш ДНК от шала?

— Получихме резултатите, точно преди да се прибера вкъщи. На Комо е. Така, че я пипнахме.

— Само дето, както се оказва, все още не знаете къде е.

— Но ти знаеш.

— Никога не съм го твърдял.

— Не ми се прави на умник, Уайът. Къде е тя?

— Мога да я накарам да дойде тук.

— Последен път. Къде е?

— Тук. В къщи. На склада.

— Добре. Направи, каквото ти казах.

— Ще се опитам. — Хънт направи пауза. — При условие, че няма да я арестуваш.

Смехът на Джул експлодира в слушалката.

— И защо, за Бога, да се съглася с това?

— Защото също така ще ти доставя и убиеца.

— О, нима? И кой е той?

— Мога да ти кажа, но няма да е в услуга нито на мен, нито на Алиша.

— Значи вече е Алиша, така ли?

— А също и моя клиентка.

— Каква?

— Чу ме.

— И кога се случи това?

— Няма никакво значение. Не и за теб. Има значение да обещаеш, че няма да я арестуваш.

— Докога?

— Докато не ти доставя убиеца.

Още един изблик на смях.

— А кога ще стане това?

— Може би тази нощ.

— Тази нощ. Добро предложение. Но аз имам по-добро — заяви Джул. — Какво ще кажеш първо да арестувам Торп?

— Не. Тогава всички обещания отпадат.

— Твърдиш, че знаеш кой е убиецът?

— Твърдя, че ако ти искаш да разбереш, трябва да обещаеш да не я арестуваш. Край на историята.