Читать «Наградата» онлайн - страница 178

— Ами ако грешиш?

— Не греша.

— Значи отвеждаме Алиша и ако ти докажеш, че грешим, я пускаме.

— Добър опит, Дев. Но в действителност ще стане така, че ако веднъж я задържиш, ще е невъзможно да арестуваш другиго. Защо ли? Защото направо ще изградиш защитата на следващия си заподозрян: „О, Ваша чест, миналата седмица беше Алиша Торп, но тази седмица вече е клиентът ми Х, той го е направил“. Да не говорим, че втори арест за едно и също престъпление ще изкара и двама ви със Сара глупаци.

— Не, това не би…

— Глупости. Чуй ме. Ако сега я арестуваш, ще й повдигнат цял куп обвинения в серийно убийство и няма да й се полага гаранция. Окръжният прокурор ще каже, че тя може да отхвърля обвиненията чак на процеса, но процесът ще се върти около физическите доказателства, а те сочат нея. Междувременно, докато Алиша е в затвора, истинският убиец ще има достъп до всички доказателства и ще си затвърди версията, ако преди това не напусне града. Така ще стане в действителност, Дев и ти дяволски добре го знаеш. Затова не мога да ти кажа кой е убиецът. Защото ти ще кажеш само „Благодаря за участието“ и ще арестуваш моята клиентка. Налага се да те убедя. А аз мога да го направя. Но първо ми трябва думата ти. Никакъв арест. Не подлежи на обсъждане.

Дълго мълчание. После:

— Къде е тя сега?

— Няма значение — отговори Хънт. — На тайно място. Мики я намери. Но важното е, че го накарах да я доведе тук.

— А тя защо ще го прави? Да идва там?

— Защото Мики я е убедил, че това е най-безопасното място за нея. А тя вярва на Мики.

— Мамка му.

— Все това повтаряш.

— А знаеш ли защо? Защото все е подходящо. Мамка му, мамка му, мамка му. И какво трябва да направя със Сара?

— Не съм сигурен, дали тя ще се съгласи с условията.

— Значи трябва да отрежа и партньорката си. Зная, че не си ченге, Уайът, но на подобно поведение не гледат никак с добро око там, в управлението.

— Ами, виж, давам си сметка. Но важните неща стават сега. Това е всичко, което мога да ти кажа.

Уайът чу тиха въздишка на примирение и взето решение.

— Добре — каза Джул. — Между двайсет минути и половин час.

— Трябва да свършат работа — съгласи се Хънт.

До осем и половина мястото беше подредено така, както Хънт го искаше: хубав демократичен кръг от единайсет сгъваеми стола, разположени на баскетболното му игрище. В крайна сметка бе успял да придума, прилъже или по друг начин да убеди всички главни герои да се съберат в неговия склад в девет часа, така че, в зависимост от това, какво им бе казал Хънт, да могат да дадат по-подробна информация, да се борят за своя дял от наградата, да си потвърдят алибитата или просто да се осведомят за напредъка на разследването. Или в крайна сметка, в случая с Джул — да арестува истинския убиец.

Сега Хънт се върна в жилищната част, в кухнята, където още седяха около масата Роейк, Картър, Алиша и Мики и около тях витаеше осезаемо напрежение.

— Почти е време — небрежно отбеляза Хънт. Собствените му нерви бяха опънати до краен предел, но не можеше да си позволи да го покаже, не и в момента. — Продължавате ли всички да искате да се позабавляваме?