Читать «Наградата» онлайн - страница 180

Тя се насили да изобрази слаба усмивка.

— След всичко, което каза, не виждам какъв друг избор имам.

— Това е правилният отговор — потвърди Хънт.

Чу се звънецът на задната врата. В затвореното пространство на кухнята той прозвуча силно като клаксон. Всички, събрали се около масата реагираха — дори Хънт подскочи инстинктивно и после се засмя на реакцията си.

— Ето, почна се — каза той, отиде до вратата, погледна през шпионката и отвори на Девин Джул в цялото му великолепие.

Джул мразеше това.

Вече си представяше, че се намира пред Полицейската комисия и обяснява как се е озовал въвлечен в тази недоправена операция. И то, без партньорката си или друго подкрепление. Не се правеше така, да се подлагат на риск и несигурност всички участници. Чудеше се и искрено се съмняваше, че познава друго ченге, което да даде на Хънт подобно на неговото обещание; надали имаше друг инспектор в отдела, който със сигурна заповед за арест на главния си заподозрян в джоба, щеше да отложи момента и да се навие на този аматьорски цирк. Единствената му утеха бе, че когато сценарият на Хънт се провалеше, а това неминуемо щеше да се случи, той щеше да пипне онази жена Торп. Естествено, фактът, че Хънт бе поканил Роейк, щеше да усложни ареста, но не до невъзможност. И все пак, Джул се дразнеше, че Хънт изобщо не спомена за присъствието на Роейк, в качеството й на адвокат на Торп, когато говориха по телефона. Всъщност, всичко в тази ситуация му се струваше погрешно. Но така е, помисли си той, като се доверяваш на приятелите си.

И после хората се чудят защо след време ченгетата стават толкова апатични. Защото или си в братството, или не си. Или играеш по правилата, или не.

Хънт някакси бе успял да го накара да премине границата. И това, повече от всичко друго, засилваше гнева и смущението му.

Почти веднага с идването на Джул, Хънт бе предложил всички да излязат на баскетболното игрище. Сега Роейк, Торп, Мики Дейд и Картър седяха на столове един до друг, а Джул застана зад тях с кръстосани ръце и разкопчан кобур под рамото, за да може да ги държи под око, както и да вижда кой влиза през вратата от улица „Бренън“. Лампите бяха светнати; температурата доста ниска, около петнайсет градуса, както Хънт обичаше да я поддържа.

Не бяха почакали и три-четири минути, когато на вратата към тази част от склада се позвъни, Хънт се отправи натам, отвори и поздрави Лен Търнър и един висок, слаб, добре облечен чернокож младеж, за който Джул се досети, че трябва да е Кейдриън Мугиса.

Джул попипа с ръка дръжката на служебния си револвер в якето.

Хънт не беше канил Кейдриън на тази среща, затова се наложи да прибавят още един стол към кръга. Търнър, след като кимна не съвсем топло на Хънт, изпадна в обичайната си роля на словоохотлив приятел, особено след като разпозна Картър и Джул. Лорейн Хес се беше срещнала с Джейми и Лола Санчес отвън на улицата и тримата влязоха заедно няколко минути след Търнър. Последната пристигнала и единствена, която можеше да направи някакви сцени — когато види, че Алиша Торп присъства, бе Елън Комо. Хънт обаче я успокои и я настани до себе си, от дясната си страна. Джул седна от лявата. И така, в кръга се бяха подредили последователно Джул, Роейк, Алиша, Мики, Ал Картър, Лорейн Хес, Джейми и Лола Санчес, Търнър, Кейдриън, Елън Комо и Уайът Хънт. Всички новопристигнали си стояха с палтата, тъй като бе сравнително студено.