Читать «Наградата» онлайн - страница 169

— Казах му, че ще го закарам вкъщи. Той обаче искаше да остане там.

— В дъжда?

— Има една пицария по-долу на „Ървинг“, близо до „Деветнайсета“. Оставих го там. Каза, че щял да почака и да се върне в „Ортега“, когато отворят отново. Опитах се да го разубедя, казах му, че е по-добре да се прибира, но безуспешно.

— Значи си го оставила в тази пицария? Искаш да кажеш, че е възможно някой да си спомни, че го е видял там?

— Не зная колко дълго е останал, но е възможно някой да си спомни. Някой от персонала. Може да им се обадиш и да ги питаш, дали един възрастен човек не се е отбивал сам малко след обедно време. Да разбереш колко време е останал. — Тя твърдо посрещна втренчения му поглед. — Зная, ще възразиш, че съм се навъртала там и съм го взела, след като е излязъл, но не съм направила това, господин Хънт. Отидох си вкъщи, хвърлих си дрехите в колата, обадих се в работата, че съм болна, излязох и отидох да потърся Мики. Така постъпих. Оставих Джим в пицарията.

Хънт не можеше да не изпита възхищение от ловкостта и твърдостта й. Това бе още един перфектно напаснат сценарий — макар и много труден за категорично доказване, — който тя бе стъкмила на мига, като същевременно успяваше гладко да играе ролята си на несправедливо обвинена жертва. От друга страна, в края на краищата, може и да беше вярно. Хънт неохотно установи, че се бори с изкушението да й повярва.

— Помниш ли името на тази пицария? — попита той.

— Струва ми се, „Ървинг пица“.

— Творчески намислено — отбеляза Хънт.

Извади си мобилния телефон, набра 411 и го свързаха след миг. Макар да беше обедно време и да имаше много страничен шум, управителят намери време да дойде на телефона, изслуша въпроса на Хънт, с преамбюла и всичко.

— Да — отговори той. — Старецът беше тук наистина. Влезе малко след обедната навалица, изяде една малка пеперони и изпи почти цяла халба с бира. Приятен човек. Джим някой си, струва ми се. Будалкахме се с него около час. Тръгна си на собствен ход. Добре ли е?

— Опитваме се да го открием — обясни Хънт. — Благодаря ви за помощта.

Затвори и погледна към Алиша Торп.

— Не лъжа — заяви тя. — За нищо.

Хънт каза:

— Излъга, че Доминик не те бил уволнил. Забрави ли?

Тя поклати глава.

— Бях уплашена. Но вече обясних на Мики. Казах му защо съм го направила. Никога преди не са ме притискали полицаи. Помислих, че ще ме арестуват, защото това може да ми даде мотив за убийството на Доминик.

— Не просто „може“.

— Но не беше така. Аз дори не се нуждаех от работата.

И без това си имам работа, знаеш. Искам да кажа, истинска, платена работа, не че ще забогатея от нея. Но засега ме устройва. Освен това, Доминик не ме уволни просто така. Той ми обясни всичко за Елън. Много съжаляваше, но просто повече не можел да се справя с живота си вкъщи, при положение, че връзката ни подлудявала Елън, въпреки, че между нас нямаше нищо сексуално.

— Нищо сексуално?

— Точно така. Ян може да ти каже, че аз…

— Кой е Ян?

— Брат ми. Той може да ти каже, че вече не се забърквам в сексуални истории с по-възрастни мъже, особено с женени. Всъщност, изобщо вече нямам общо с нищо сексуално, точка. Иначе прецаквам всички. Да не говорим, че и аз се прецаквам. Смея да се надявам, че един ден ще си намеря истински приятел и тогава може отново да правя нещо такова. Но май на никого не му се иска да си прахосва времето и да види, дали първо ще си допаднем. Не мислиш ли?