Читать «Наградата» онлайн - страница 170

— Чувал съм такива неща — заяви Хънт. Той обаче си беше наложил ограничение, нарочно се възпираше от импулса си да я възприеме, да й повярва. И затова щеше да направи още един опит да разбие теорията й. — Нека те попитам нещо друго: ако между вас с Доминик не е имало нищо сексуално, как ще обясниш, че върху шала ти има сперма?

И още веднъж, ако това бе актьорска игра, тя беше брилянтна. Алиша се стегна, лицето й се превърна в маска на объркването.

— Наистина ли?

— Да.

— Полицаите не ми казаха нищо такова.

— Да, но те понякога не ти казват веднага всичко, което знаят. Надяват се, ако може ти първа да се издадеш и да им кажеш, преди да се очаква да го знаеш.

— Ами — тя не се поколеба, дори не изглеждаше прекалено притеснена. — Нямам никаква представа за това. Откъде да зная какво се е случило с шала ми, откакто го изгубих? Не намираш ли смисъл в това?

Хънт почувства, че неотстъпчивото й лукавство почва да го изтощава. Тя или бе премислила всичко предварително до степен, каквато не бе срещал в живота си, или действително казваше истината. Мики й вярваше, Джим Пар й вярваше и Тамара не можеше да се принуди да мисли лошо за нея.

— Знаеш ли какво бих искала? — попита тя.

— Какво?

— Никога да не бях срещала Елън. Сигурна съм, че тогава на никого от нас нямаше да се наложи да преживее това. Във всеки случай, не и на мен.

Неочаквано Хънт изпита тръпка на интерес към тези думи. Те го накараха да си припомни първата среща с Елън Комо, когато тя го бе навела — а по този начин, също и Джул и Русо, понеже Хънт им го бе разказал, — на идеята, че Доминик е бил влюбен в Алиша, един доста правдоподобен сценарий, като се има предвид неговата репутация и нейната атрактивност. Но онова, за което Хънт не си бе дал ясна сметка, бе, че прие този факт за неоспорим — за любовта на Доминик към Алиша, — защото повярва на Елън.

Имаше обаче още един неоспорим факт — по личните впечатления на Хънт, — и той бе враждебността на Елън към съпруга й, яростта и ревността към Алиша, затова, че е млада и красива.

— Как изобщо се запознахте? — попита Хънт. — Чух, че тя не се вълнувала особено от работата на Доминик.

— Така е. Но една от каузите, в които вярваше, беше „Убежището“ — малтретираните жени и техните деца. А точно, когато бях започнала в началото, Нанси Нешек провеждаше годишното им тържество в дома си, аз имах свободна вечер и си помислих — а и Доминик така си помисли, понеже тъкмо започвах да си създавам връзки, — че трябва да отида. Освен това, всички останали от професионалния екип на „Сънсет“ щяха да присъстват, значи нямаше да съм съвсем сама сред непознати хора. Щеше да е забавно, храната страхотна — това никога не пречи. После обаче Доминик, какъвто си беше чаровник, знаеш, някак си ме дръпна встрани от Лорейн и другите жени от „Сънсет“ и ме заведе специално да ме представи на Елън като една от новите му шофьорки. Опитваше се да ме накара да се почувствам като у дома си, но още на секундата, в която срещнах погледа й, разбрах, че ако може, тя ще създава проблеми. Искам да кажа, бях облечена в онази хубава семпла черна коктейлна рокля — съвсем подходяща, защото това си беше коктейл — Елън ме оглежда отгоре додолу и казва нещо като: „О, здравей, скъпа. Това новата униформа на шофьорките ли е?“ или някаква подобна глупост. Сигурна бях, че иска да ми издере очите и то, далеч, преди между мен и Доминик да е имало каквато и да било връзка. А по-късно, когато с него се сприятелихме, предполагам, че ме е споменал няколко пъти и тя не ме е забравила. Нямаше да се откаже, докато не ме довърши.