Читать «Наградата» онлайн - страница 167

Хрумна му, но прекалено късно, че може би е трябвало да се обади и да провери, дали Девин и Сара не са наблизо в Съдебната палата и дали не могат да наминат — домът му бе само на няколко пресечки оттам, — за да го придружават, когато влиза. От ума му напълно се бе изпарила мисълта да продължава да предоставя на Алиша убежище от полицията.

С отварянето на гаража обаче той вече бе обявил присъствието си. Не му оставаше нищо друго, освен да влезе. Щом стигна до вратата, водеща към жилищната част на склада, Хънт почука и почти в същия миг вратата се отвори.

— О, Господи! — възкликна Алиша с ръка на устата и широко разтворени очи. — Слава Богу, че си ти — каза тя. — Чух гаража и само стоях тук, без да смея да мръдна. Уплаших се до смърт, честно.

Хънт отпусна ръката си с пистолета в джоба.

— Добре дошла в клуба — отговори той.

— Разбирам аз да съм уплашена — каза тя. — Но ти от какво се страхуваш?

— От много неща. Но точно сега върха на всичко е, че се прибирам в дома си и зная, че не е празен.

— Да. Малко е зловещо. Разбирам.

— Сигурен съм, че разбираш. Само че, в този случай не е хипотетично.

Когато смисълът на думите му проникна в мозъка й, лицето и помръкна.

— Не искаш да кажеш, че наистина се страхуваш от мен, нали?

— Не съм сигурен, дали „страхувам“ е точната дума. Засега нека използваме „предпазлив“.

— Но в това няма смисъл.

— По същата причина не можеш и да ме разубедиш.

— Не може да си мислиш, че съм убила Доминик.

— Не мога ли? Защо?

— Просто, защото… защото не можеш. Не съм.

— И Мики така казва.

— Е, Мики е прав. Поне на него би трябвало да вярваш, ако не на мен.

— Не е въпрос на вяра.

— Така е. На какво тогава?

— Става въпрос за възможност, мотив, достъп до оръжието или оръжията на убийството.

Къс и крехък смях озвучи пространството помежду им.

— О, значи сега пък съм заподозряна в две убийства? Доминик и Нанси, предполагам.

— И като стана въпрос — вметна Хънт, — може да са и три.

— Разбира се, защо не? — сопна се тя, после поклати глава с демонстративно отвращение. — Моля те.

Хънт обаче изобщо не бе в сговорчиво настроение.

— Искаш ли да се отдръпнеш и да ме пуснеш да вляза? Тогава можем да продължим дискусията си.

Тя отстъпи назад и разтвори вратата. Хънт пристъпи през прага и хвърли бърз поглед над рамото й първо към коридора вдясно, после вляво.

— Добре — каза той, хвана бравата и затвори.

— Коя е третата жертва на убийство? — попита Алиша.

— Ще стигнем и дотам — каза Хънт. — Преди това обаче искам да слезеш в стаята с телевизора, да седнеш за минутка и да ме почакаш. Идвам веднага.