Читать «Наградата» онлайн - страница 165

— С когото и да е. Но аз фактически подозирам Комо, както мисли и Девин.

— И какво общо има това с нейния шал?

— Това е още едно нещо, което не бива да й казваш и още една причина изобщо да не разговаряш с нея. Наясно сме по този въпрос, нали?

— Да. Вече се разбрахме. Няма да говоря с нея, поне докато ти не си говорил. Обещавам. Но какво?

— Такова, че някои си е оставил семето на този шап, Мики. Ето какво.

Хънт затвори телефона и вдигна поглед.

Тамара стоеше на прага на кабинета му.

— Само от това, че е закарала Джим, не следва, че… — започна тя.

— Не почвай отново. Не зная какво следва или не следва. Но ако освен всичко друго, ще се налага да издирваме и Джим, ще я разпитам какво знае, дори и само, за да проследим действията му по време. Всъщност — той си погледна часовника и почна да се изправя, — стига с това. Отивам там още сега. Поне да установя на какво положение сме.

— Постой малко. Преди да тръгнеш.

Той отново се отпусна.

Кимайки замислено зад бюрото си, Хънт най-накрая отново стана.

— Не зная кога пак ще имам възможност. Трябва да ида и да говоря с нашата заложничка.

— И аз ще дойда с теб.

Хънт поклати отрицателно глава.

— Няма да ти позволя, Там.

— Ако действително имаш такива притеснения за нея, Уайът, трябва просто да й се обадиш.

— Ако го направя и я уплаша, а това може да стане с всеки от въпросите ми, тя пак ще избяга и тогава сме наникъде, нали?

— Аз продължавам да не вярвам, че ще го направи. Не мисля, че ще се случи което и да е от тези неща.

— Браво на теб. Но това си е моя идея, нали? Не искам да допусна и най-малката възможност нещо да ти се случи, не и сега, когато едва те върнах обратно. — Той я потупа по ръката и леко я целуна по страната. — Ти само пази форта, става ли? Предвиждам, че цялата банда на Уилард-Уайт ще звъни през целия ден и ще им трябва твоето ръководство. А аз междувременно ще ти се обадя на мига, в който науча нещо.

Макар тя да въздъхна, той беше сигурен, че ще изпълни желанието му.

— Добре. О, Уайът? — добави Тамара. — Също и Джим. Не забравяй за него.

— Няма начин, Там. — Вече си обличаше палтото. — Той е най-отгоре в списъка ми.

— Беше онзи детектив от клуба „Хънт“ — каза Лола Санчес на съпруга си, след като затвори зад себе си вратата на личния му кабинет в Коалиция „Мишън стрийт“. — Искаше да знае какво сме правили след срещата на ОВ. После пита за последния вторник, преди една седмица, нощта, в която бе убит Доминик. Не каза, но съм сигурна, че ще ти се обади, може би си следващият.

Лола, силно напрегната, дори когато бе най-отпусната, в настоящия момент далеч не бе спокойна. Тенът на силното й, привлекателно ацтекско лице беше подчертан, черната й коса, обикновено хваната назад и нагоре, се бе измъкнала там, където я бе подръпвала по време на разговора си с Мики.

Джейми бе станал и заобиколил бюрото си, още преди тя да свърши. Той я настани на кушетката до страничната стена и седна до нея, обхванал двете й длани със своите.

— Няма защо да се безпокоиш, любов моя. Лен няма да позволи да ни се случи нищо. Имаме споразумение.