Читать «Ключът на Сара» онлайн - страница 9
Татяна дьо Роне
Последвахме го по дългия коридор със скърцащ паркет и влязохме в стаите, които гледаха към улицата.
— Ще я съборим — заяви Бертран и посочи една от стените. Антоан кимна. — Кухнята трябва да е по-близо. В противен случай мис Джармънд ще си помисли, че жилището е твърде „непрактично“.
Той изрече последната дума на английски, а после ми намигна закачливо и обрисува малки кавички с пръстите си.
— Апартаментът е голям — отбеляза Антоан. — Много е внушителен.
— В момента да. Преди години обаче е бил далеч по-малък и скромен — обясни Бертран. — Баба и дядо са имали тежък живот. Той е започнал да изкарва добри пари чак през шейсетте. Тогава е купил жилището отсреща и е съединил двата апартамента.
— Значи дядо е живял в тази част като дете? — попита Зоуи.
— Точно така — отвърна Бертран. — Ето това е била стаята на родителите му. А той е спял в тази стая. Тогава тя е била доста по-тясна.
Антоан почука замислено по стената.
— Знам какво се чудиш — усмихна се Бертран. — Искаш да съединим двете стаи, нали?
— Да — призна Антоан.
— Идеята не е лоша, но трябва да обсъдим нещата. Тази стена е проблемна. Ще ти покажа по-късно. Ламперията е доста плътна, а отдолу минават различни тръби. Не е толкова лесно, колкото ти се струва.
Погледнах часовника си. Два и половина.
— Трябва да тръгвам — казах аз. — Джошуа ме чака.
— Какво ще правим със Зоуи? — поинтересува се Бертран.
Зоуи извъртя очи.
— Мога да взема автобус до „Монпарнас“.
— А училището? — попита Бертран.
Повторно извъртане на очи.
— Татко, днес е сряда. Следобед не съм на училище, не помниш ли?
Бертран се почеса по главата.
— По мое време…
— … сте били свободни в четвъртък — издекламира Зоуи.
— Френската система е ужасна — въздъхнах. — И на всичко отгоре децата трябва да учат в събота сутрин!
Антоан се съгласи с мен. Синовете му посещаваха частно училище, където не се учеше в събота. Подобно на родителите си, Бертран обаче беше твърд привърженик на държавните училища във Франция. Аз държах да запишем Зоуи в двуезично училище. В Париж имаше няколко такива, но семейство Тезак не пожелаха и да чуят. Според тях Зоуи беше французойка. След като бе родена във Франция, трябваше да избере френско учебно заведение. В момента тя посещаваше лицея „Монтен“, близо до Люксембургската градина. Семейство Тезак често забравяха, че майката на Зоуи е американка. За щастие дъщеря ми говореше чудесно английски. Винаги общувах с нея на родния си език, а и тя често ходеше на гости при родителите ми в Бостън. Освен това прекарваше почти всяко лято на Лонг Айланд със сестра ми Чарла и семейството й.
Бертран се обърна към мен. В очите му се появи онзи странен блясък, от който толкова се страхувах. Обикновено следваше някой много смешен или жесток коментар, а понякога и двете едновременно. Очевидно Антоан предусети какво се задава, тъй като се загледа съсредоточено в кожените си мокасини с малки пискюли.
— О, да, разбира се. Всички познаваме добре мнението на мис Джармънд за нашите училища, болници, безкрайни стачки, дълги ваканции, канализация, пощенски служби, телевизии, политици и кучешки лайна по тротоарите — каза с усмивка Бертран и белите му зъби проблеснаха. — Чували сме го безброй пъти. „Искам да бъда в Америка, там всичко е толкова
