Читать «Ключът на Сара» онлайн - страница 10

— Татко, спри! Ужасно си груб! — извика Зоуи и ме хвана заръката.

Когато излязоха навън, момичето видя как един от съседите, още по пижама, се е надвесил през прозореца. Беше симпатичен мъж, учител по музика. Свиреше на цигулка и тя обичаше да го слуша. Често забавляваше нея и братчето й от другата страна на двора. Изпълняваше френските песнички „Върху моста в Авиньон“ и „Бистрият извор“, както и мелодии от родината на майка й и баща й. Щом ги чуеха, родителите й започваха да танцуват. Пантофите на майка й се плъзгаха леко по дървения под, баща й я завърташе в кръг, и пак, и пак, докато не им се завиеше свят.

— Какво правите? Къде ги водите? — извика учителят.

Гласът му отекна в двора и заглуши плача на бебето Сюзан. Мъжът с шлифера не отговори.

— Нямате право! — продължи да вика съседът. — Те са честни, добри хора! Нямате право!

Когато чуха виковете му, някои от съседите отвориха капаците на прозорците и надникнаха между завесите.

Момичето забеляза, че никой не помръдва. Хората не смееха да кажат нищо. Просто наблюдаваха случващото се.

Майката застина на място, а гърбът й се разтресе от ридания. Мъжете я бутнаха напред.

Съседите ги гледаха безмълвно. Дори учителят по музика беше притихнал.

Изведнъж майката се обърна и нададе пронизителен писък. Извика три пъти името на съпруга си.

Мъжете я сграбчиха за ръцете и грубо я разтресоха. Тя изпусна чантите и вързопите. Момичето се опита да я защити, но те я изблъскаха встрани.

На входа се появи слаб мъж с измачкани дрехи, небръснато лице и зачервени, уморени очи. Той мина през вътрешния двор с горда, изправена походка.

Приближи се до мъжете и се представи. Акцентът му беше също толкова силен, колкото този на съпругата му.

— Отведете ме със семейството ми — рече той.

Момичето хвана баща си за ръката.

Помисли си, че няма нищо страшно. Намираше се извън опасност, щом родителите й бяха до нея. Очакваше всичко да свърши много бързо. Мъжете бяха от френската полиция, а не германци. Нямаше да ги наранят.

Скоро можеха да се върнат у дома и да закусват заедно. Тогава братчето й щеше да излезе от скривалището си. По-късно баща й щеше да се отправи към склада в края на улицата, където правеше колани, чанти и портфейли с другите работници. Нещата щяха да бъдат като преди.

Навън се развиделяваше. Тясната улица беше пуста. Момичето се обърна към сградата и огледа безмълвните лица зад прозорците. Видя портиерката, която бе гушнала малката Сюзан.

Учителят по музика вдигна бавно ръка, за да се сбогува.

Но учителят изглеждаше потресен. По бузите му се стичаха сълзи на безпомощност и срам, които момичето не можеше да разтълкува.

— Груб ли? Майка ти обожава да й говоря така — изкикоти се Бертран и намигна на съдружника си. — Нали, любов моя? Прав ли съм, шери?