Читать «Ключът на Сара» онлайн - страница 143

— Бившият ти съпруг как прие преместването ви тук? — попита той.

Свих рамене. Погледнах дъщеря си, която бе заспала в количката.

— Не му беше лесно. Но Бертран обича друга. Отдавна е така. Това му помогна. Той не вижда момичетата често. От време на време идва в Ню Йорк, а Зоуи прекарва ваканциите във Франция.

— Същото е с бившата ми жена. Наскоро роди момче. Аз ходя постоянно при дъщерите си в Лука. Те ме посещават по-рядко. Вече са големи.

— На колко години са?

— Стефания е на двайсет и една, а Джустина на деветнайсет.

Подсвирнах от учудване.

— Бил си млад баща.

— Да, може би твърде млад.

— Не знам — заявих. — Понякога се чувствам странно с малката. Съжалявам, че не съм я родила по-рано. Двете със Зоуи имат голяма разлика.

— Много е сладка — каза Уилям и отхапа от чийзкейка.

— Да. Съкровището на изкуфялата си майка.

Избухнахме в смях.

— Съжаляваш ли, че нямаш момче? — попита той.

— Не, а ти?

— Не. Обичам дъщерите си. Някой ден може би ще родят момчета. Името й е Луси, нали?

Втренчих се в него. После в дъщеря ми.

— Не, така се казва играчката — обясних.

Последва кратко мълчание.

— Името й е Сара — прошепнах.

Уилям спря да дъвче и остави вилицата в чинията. Очите му се промениха. Той погледна мен и спящото дете, но не продума.

После зарови лице в дланите си. Остана неподвижен дълго време. Чудех се как да реагирам. Докоснах го по рамото.

Тишина.

Отново изпитах вина. Чувствах, че съм направила нещо непростимо. Но още от началото бях убедена, че бебето ще се казва Сара. Знаех го от мига, когато тя излезе от мен и лекарите ми съобщиха, че е момиче.

Не можех да си представя друго име за дъщеря ми. Тя беше Сара. Моята Сара. Превъплъщение на другата Сара, малкото дете с жълта звезда, което ме бе променило изцяло.

Изведнъж Уилям разкри лицето си. Беше мрачно и красиво. Очите му излъчваха дълбока тъга и вълнение. Той не се страхуваше от мен. Не преглътна сълзите си. Като че ли искаше да видя всичко — красотата и болката в живота му, благодарността и признанието, които изпитваше.

Хванах ръката му и я стиснах силно. Беше ми трудно да понеса погледа му. Ето защо затворих очи и допрях неговата длан до бузата си. Заплакахме заедно. Усетих как пръстите му се навлажняват от сълзите ми, но не го пуснах.

Седяхме там дълго, докато кафенето се изпразни и светлината около нас се промени. Докато почувствахме, че очите ни отново могат да се срещнат, този път без сълзи.

info

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6708

Издание:

Татяна дьо Роне. Ключът на Сара

Френска. Първо издание

Редактор: Димитрина Кондева

Худ. оформление: Десислав Аспарухов

Техн. редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

ИК Обсидиан, София, 2011

ISBN 978–954–769–260–2