Читать «Ключът на Сара» онлайн
Татяна дьо Роне
Annotation
Татяна дьо Роне е френско-британска авторка на 9 романа с общ тираж 5 милиона. Най-прочутият от тях — „Ключът на Сара“ — е издаден в 38 страни. Макар и написан на английски, той се появява първо във Франция под заглавие „Тя се казваше Сара“. Филмът по него с участието на Кристин Скот Томас е по световните екрани от пролетта на 2011 г.
Париж. 1942 г. Десетгодишната Сара и майка й са арестувани от френската полиция през една юлска нощ подобно на хиляди други евреи. В желанието си да предпази своето братче Сара го заключва в таен шкаф, защото е сигурна, че ще се върне скоро. Дори тя да се забави няколко часа, баща й, който се крие в мазето, ще освободи малкия Мишел. Сара не знае, че баща й доброволно ще излезе от убежището си, за да бъде отведен заедно със семейството си, и твърде късно ще разбере какво е направила тя.
Париж. 2002 г. Джулия Джармънд е американска журналистка, омъжена за французин. Докато подготвя статия за масовия арест на евреите в окупирания от нацистите Париж, тя случайно разбира, че апартаментът на съпруга й е придобит от дядо му през юли 1942 г. Историята на Сара нахлува в живота на Джулия и го променя изцяло.
Емоционален роман за съдбата на две семейства, свързани завинаги чрез един от най-мрачните епизоди в историята на Франций Шедьовър от ранга на „Четецът“ и „Изборът на Софи“.
Татяна дьо Роне
Благодарности
Бележка на автора
Париж, юли 1942 г.
Париж, май 2002 г.
Ню Йорк Сити, 2005 г.
info
Татяна дьо Роне
Ключът на Сара
В памет на баба Наташа (1914–2005)
На майка ми Стела
и на моята красива непокорна Шарлот
„Боже мой! Какво ми стори тази страна!
Но тъй като тя ме отхвърля, ще я преценяваме студено, ще я гледаме как губи чест и живот.“
„Тигре, тигре, жива жар, лумнал полунощен звяр, кой ум вечен разчерта твойта стръвна красота?“
Благодарности
Благодаря на Никола, Луи и Шарлот, Хю Томас, Андреа Стюарт и Петер Фиртел.
Благодаря и на Валери Бертони, Чарла Картър-Халаби, Сузи Коен, Валери Колин-Симард, Холи Дандо, Абха Давесар, Виолен и Пол Градвол, Джулия Харис-Вос, Сара Хирш, Жан дьо ла Осре, Тара Кауфман, Летисия Лахман, Елен льо Бо, Агнес Мишо, Жан-Клод Московичи, Ема Пари, Лор дю Павийон, Жан Пфайфър, Сузана Солк, Карин и Ариел Тюил-Толедано.
Много съм признателна на френските си издатели Елоиз д’Ормесон и Жил Коен-Солал.
И не на последно място благодаря на Хедър Барет от издателство „Джон Мъри“ и Дженифър Уайс от Сейнт Мартине Прес.
Бележка на автора
Героите в тази книга са измислени. Някои от описаните събития обаче са действителни — особено онези, случили се през лятото на 1942 г. в окупирана Франция. Най-значителното от тях е масовият арест на евреи на 16 юли 1942 г. Те са затворени в закрития стадион „Велодром д’Ивер“ в сърцето на Париж.
Романът не е исторически и няма подобни претенции. С него отдавам почит на децата от „Вел д’Ив“, които никога не са се завърнали.
И на оцелелите, които са разказали какво се е случило.
Париж, юли 1942 г.
Момичето първо чу блъскането по входната врата. Стаята й се намираше най-близо до нея. Отначало, все още сънена, тя си помисли, че баща й е излязъл от скривалището в мазето. Сигурно бе забравил ключовете си и започваше да губи търпение, след като никой не бе отговорил на плахите му почуквания. В следващия миг обаче се разнесоха гласове. Те отекнаха силно и безмилостно в тишината на нощта. Не, не беше баща й.
