Читать «Ключът на Сара» онлайн - страница 87

Едуар замълча, опрял брадичка върху гърдите си. Опитах да си представя как се е чувствал, докато е носел подобна тайна в себе си.

— А маме? — попитах. Исках да разнищя цялата история.

Той бавно поклати глава.

— Майка ми не беше вкъщи онзи следобед. Баща ми реши да не й казва. Изпитваше вина. Усещаше, че е лично отговорен за станалото, което, естествено, не беше вярно. Не можеше да понесе мисълта, че майка ми ще разбере. Щеше да го упреква. Той заяви, че съм достатъчно голям, за да пазя тайна. Майка ми не бивало да научава. Изглеждаше толкова тъжен и отчаян. Ето защо се съгласих да мълча.

— И майката още е в неведение? — прошепнах.

Едуар въздъхна дълбоко.

— Не съм сигурен, Джулия. Тя знаеше за арестите. Всички бяхме наясно, все пак ги видяхме с очите си. Когато се прибра същата вечер, двамата с баща ми се държахме странно. Тя долови, че нещо не е наред. Тази нощ, а и много нощи след това сънувах мъртвото момче. Измъчвах се от кошмари, които продължиха дълги години. Почувствах облекчение, когато се изнесох от апартамента. Може би майка ми е знаела. Сигурно се е досещала какво е преживял баща ми. Накрая вероятно й е споделил всичко, тъй като не е издържал психически. Но с нея никога не сме обсъждали тази тема.

— А Бертран и дъщерите ти? Колет?

— Не знаят нищо.

— Защо не? — попитах.

Едуар ме хвана за китката. Ръката му беше студена. Леденият допир проникна дълбоко в кожата ми.

— Когато баща ми беше на смъртно легло, му обещах, че няма да кажа на децата и Колет. Той изпитваше вина до края на живота си. Не искаше да я дели с никого. Не желаеше да говори за случилото се. И аз уважих решението му. Разбираш ли?

Кимнах.

— Естествено.

Мълчание.

— Едуар, какво стана със Сара?

Той поклати глава.

— До смъртта си баща ми не произнесе името й. Сара се превърна в тайна. Тайна, за която не спирах да мисля. Баща ми така и не научи колко често си спомням за нея, колко много страдам от неговото мълчание. Копнеех да узная къде е отишла и с какво се занимава. Но щом се опитах да повдигна темата, той ме караше да замълча. Не можех да повярвам, че вече не се интересува от Сара. Изглежда, бе заровил всичко в миналото.

— Мразеше ли го заради това?

Той кимна.

— Да. Мразех го. Уважението ми към него изчезна завинаги. Но така и не му го казах.

Поседяхме в мълчание. Сестрите вероятно се чудеха защо мосю Тезак и неговата снаха прекарват толкова време в колата.

— Едуар, не искаш ли да разбереш какво се е случило със Сара Старжински?

Той се усмихна за пръв път и заяви:

— Не знам откъде да започна.

Отвърнах на усмивката му.

— Остави го на мен. Мога да ти помогна.

Лицето му леко просветна. Изведнъж очите му проблеснаха, изпълнени с нова светлина.