Читать «Ключът на Сара» онлайн - страница 81

Последва мълчание.

— Да не е заради онази, с която ти изневеряваше? — попита Чарла. — Не й помня името.

— Не, дори не я спомена.

— Не му позволявай да те притиска, Джулия. Детето е и твое. Никога не го забравяй, скъпа.

Думите й ме преследваха цял ден. „Детето е и твое.“ Говорих с гинеколожката ми. Тя не се изненада от решението на Бертран. Предположи, че изживява кризата на средната възраст и отговорността за още едно дете навярно му се струва непосилна. Според лекарката това се случваше с много мъже на прага на петдесетте.

Нима Бертран действително преживяваше криза? Ако да, определено не я бях забелязала. Как беше възможно? Мислех си просто, че проявява егоизъм, както обикновено. Казах му това по време на дългата ни дискусия. Споделих с него всичко, което се въртеше из главата ми. Защо ме принуждаваше да махна бебето след многобройните спонтанни аборти, след цялата болка, съкрушени надежди и отчаяние? Обичаш ли ме, попитах го унило. Наистина ли ме обичаш? Той ме погледна и кимна. Разбира се, че ме обича. Защо му задавам толкова глупави въпроси? Обича ме. А после отново заговори със сподавения, безразличен глас и призна, че се страхува от остаряването. Криза на средната възраст. Вероятно лекарката имаше право. Сигурно не го бях проумяла до момента, тъй като съзнанието ми бе заето от много други неща през последните месеци. Чувствах се страшно объркана. Не бях в състояние да се справя с Бертран и неговите проблеми.

Гинеколожката заяви, че е необходимо да взема решение в най-скоро време. Вече бях в шестата седмица. Евентуален аборт бе възможен до четиринайсет дни. Очакваха ме тестове и намирането на клиника. Тя предложи двамата с Бертран да се срещнем с брачен консултант и да обсъдим открито въпроса.

— Ако направиш аборт против волята си — каза лекарката, — никога няма да му простиш. А задържиш ли детето, знаеш каква ще бъде реакцията му. Ето защо трябва да изгладите проблема. И то бързо.

Беше права. Но не можех да ускоря събитията. Всяка минута, с която отлагах решението, даваше още шейсет секунди живот на детето ми. Вече се бях привързала към него. Не беше по-голямо от бобено зърно, но го обичах толкова силно, колкото Зоуи.

Отидох на гости при Изабел. Тя живееше в малък приветлив мезонет на улица „Толбиак“. Не исках да се прибирам веднага след работа и да чакам завръщането на Бертран. Струваше ми се непосилно. Обадих се на детегледачката Елза и я помолих да поеме нещата в свои ръце. Изабел приготви няколко печени сандвича с козе сирене и крехка салата. Съпругът й бе заминал в командировка.

— Да поразсъждаваме, миличка — заяви тя и седна пред мен, като се стараеше да издишва цигарения дим встрани. — Опитай се да си представиш живота без Бертран. Помисли си за развода, адвокатите, последствията. Какво ще стане със Зоуи? Как ще продължите нататък? Отделни жилища. Отделно съществуване. Зоуи ще остава ту при единия, ту при другия. Няма да закусвате заедно, ще бъдете сами на Коледа и на другите празници. Можеш ли да го направиш? Представяш ли си го?