Читать «Ключът на Сара» онлайн - страница 80

Тя прекара по-голямата част от пътуването в топлата прегръдка на Жюл и Жьонвиев. Никой не ги заговори и не им зададе въпроси. Докато гледаше през прозореца, Сара си помисли, че с всяка изминала минута се приближава все повече до Мишел. На небето се скупчиха сиви облаци. Първите едри капки удариха върху стъклото и се стекоха надолу, размазани от вятъра.

Влакът спря на гара Остерлиц, откъдето Сара бе потеглила с родителите си в онзи горещ прашен ден. Тя и старците слязоха от вагона. После се насочиха към изхода, за да отидат до спирката на метрото.

Изведнъж Жюл забави ход. Сара вдигна очи. Точно пред тях стоеше кордон от полицаи в сини униформи. Спираха пътниците и проверяваха документите им. Без да продума, Жьонвиев подканящо дръпна мъжа си да продължава напред. Тя вървеше с решителна крачка и високо вдигната брадичка. Жюл я следваше плътно отзад, хванал за ръка Сара.

Сара се нареди на опашката и се вгледа в лицето на най-близкия полицай. Беше към четирийсетгодишен, с масивна златна халка. Изглеждаше равнодушен. Тя обаче забеляза, че неговите очи не спират да се местят от документа в ръката му към човека, застанал пред него, и обратно. Явно си вършеше работата старателно.

Сара освободи съзнанието си от случващото се наоколо. Не искаше да си представя какво може да последва. Не се чувстваше достатъчно силна, за да го понесе. Мислите й отлетяха в друга посока. Тя си спомни за котката, която семейството й бе взело преди време. Винаги я караше да киха. Как се казваше? Не можеше да се сети. Имаше глупаво име, нещо като Бонбон или Карамел. Родителите й решиха да я дадат на друг, тъй като очите на Сара се зачервяваха и подуваха от нея. Тя прие трудно раздялата, а Мишел плака цял ден, обвинявайки я за всичко.

Полицаят протегна бледата си длан. Жюл му подаде личните карти в пощенски плик. Мъжът ги прегледа, след което разучи лицата на Жюл и Жьонвиев. Накрая попита:

— А картата на детето?

Жюл посочи плика.

— И тя е вътре, мосю. При нашите.

Мъжът разтвори сръчно плика с палец. На дъното забеляза голяма банкнота, сгъната на три. Не помръдна. Втренчи се отново в парите, а после в лицето на Сара. Тя отвърна на погледа му. Не се уплаши и не започна да го моли. Просто се взираше в него.

Мигът й се стори безкраен. Напомни й за онзи ужасен момент, преди полицаят най-сетне да ги пусне от лагера.

Мъжът кимна енергично. Върна картите на Жюл и с плавно движение прибра плика в джоба си. После отстъпи встрани, за да ги пусне.

— Благодаря, мосю — заяви той. — Следващият, моля.

Гласът на Чарла отекна в ухото ми.

— Сериозно ли, Джулия? Не вярвам да го е казал. Няма право да те поставя в такава ситуация. Ня-ма.

Вече не чувах сестра ми, а безцеремонната, амбициозна адвокатка от Манхатън, която не се боеше от нищо и никого.

— Напротив — отвърнах равнодушно. — Каза, че това ще е краят на брака ни. Щял да ме напусне, ако задържа бебето. Чувствал се стар, не можел да се справи с още едно дете. Не искал да бъде възрастен баща.