Читать «Ключът на Сара» онлайн - страница 75

Когато се събуди на сутринта от кукуригането на петела, Сара откри, че възглавницата й е мокра от сълзи. Облече набързо дрехите, оставени от Жьонвиев. Бяха чисти и старомодни. Дрехи на момче. Чудеше се на кого ли са. Може би на Никола Дюфор, който педантично бе написал името си във всички книги? Тя пъхна ключа и парите в джоба си.

В голямата прохладна кухня на долния етаж нямаше никого. Още беше рано. Котката спеше, свита на кълбо върху един стол. Момичето отхапа залък мек хляб и отпи глътка мляко. От време на време се уверяваше, че банкнотите и ключът са в джоба й.

Утрото беше сиво и горещо. Сара предположи, че до вечерта ще се извие силна буря. От онези страшни гръмотевични стихии, които плашеха Мишел. Зачуди се как ще отиде до гарата. Колко далеч се намираше Орлеан? Не знаеше. Щеше ли да открие пътя? Стигнах чак дотук, повтаряше си тя. Няма да се предам сега. Ще успея. Но не можеше да тръгне, без да се сбогува с Жюл и Жьонвиев. Затова зачака, хвърляйки трохи на кокошките и пилетата от прага на вратата.

Жьонвиев слезе половин час по-късно. Лицето й все още беше подпухнало. След няколко минути се появи и Жюл, който целуна Сара по главата с едва набола коса. Двамата с Жьонвиев започнаха да приготвят закуската с бавни, внимателни движения. Докато ги гледаше, тя осъзна колко много се е привързала към тях. Как щеше да им каже, че смята да ги напусне днес? Беше сигурна, че много ще се натъжат. Но не й оставаше друг избор. Трябваше да се върне в Париж.

Бяха привършили със закуската и почистваха кухнята, когато сподели плановете си.

— Не може да го направиш! — възкликна старата жена и едва не изпусна чашата, която бършеше. — Войниците следят пътищата и влаковете. Дори нямаш документи. Ще те спрат и ще те пратят обратно в лагера.

— Имам пари — каза Сара.

— Но те едва ли ще ти помогнат, ако германците…

Жюл вдигна ръка, за да прекъсне жена си. Опита се да убеди Сара, че е разумно да остане още малко. Говореше със спокоен, непоколебим глас, който й напомняше за баща й. Тя го слушаше и кимаше разсеяно. Трябваше да ги накара да разберат. Как да им обясни колко е важно да се прибере вкъщи? Можеше ли да бъде толкова невъзмутима и решителна, колкото Жюл?

Думите излизаха хаотично от устата й. Беше й омръзнало да се държи като възрастна. Накрая тропна ядосано с крак.

— Ако се опитате да ме спрете — каза тя, — ще избягам.

Изправи се и тръгна към вратата. Двамата не помръднаха от мястото си. Гледаха я ужасени.

— Почакай! — извика Жюл. — Почакай малко.

— Не. Няма да чакам. Отивам на гарата — отвърна Сара и сложи ръка на дръжката.

— Ти дори не знаеш къде е тя — възрази Жюл.

— Ще я намеря. Ще намеря пътя.