Читать «Ключът на Сара» онлайн - страница 66

Татяна дьо Роне

Той ме прецени със строг поглед.

— Ще ви дам имената. Но те ще бъдат само за лично ползване. Не за списанието. Обещавате ли?

— Да — казах, учудена от внезапната му сериозност.

Той включи компютъра.

— Продиктувайте ми адреса, моля.

Направих го.

Пръстите му затракаха по клавиатурата. Компютърът бръмчеше тихо. Усетих как сърцето ми бие като лудо. След малко принтерът избуча и изхвърли лист хартия. Франк Леви ми го подаде безмълвно. Прочетох:

Ул. „Сентонж“ 26, 75003 Париж

СТАРЖИНСКИ

• Владислав, роден във Варшава, 1910 г. Арестуван на 16 юли 1942 г. Гараж на ул. „Бретан“. „Вел’д’Ив“. Бон-ла-Роланд. Композиция номер 15, 5 август 1942 г.

• Ривка, родена в Окуниев, 1912 г. Арестувана на 16 юли 1942 г. Гараж наул. „Бретан“. „Вел’д’Ив“. Бон ла-Роланд. Композиция номер 15, 5 август 1942 г.

• Сара, родена в Париж, 12-и арондисман, 1932 г. Арестувана на 16 юли 1942 г. Гараж на ул. „Бретан“, „Вел’д’Ив“. Бон-ла-Роланд.

Принтерът избуча отново.

— Ето и снимка — заяви Франк Леви. Разгледа листа и ми го връчи.

На снимката се виждаше десетгодишно момиче. Отдолу пишеше: юни 1942 г. Беше направена в училището на ул. „Блан-Манто“. Точно до улица „Сентонж“.

Момичето имаше светли бадемови очи. Сигурно са били сини или зелени, помислих си. Русата й коса стигаше до раменете. Беше прихваната с кордела, вързана на малко крива панделка. Красива срамежлива усмивка. Сърцевидно лице. Седеше на чина си пред отворена книга. На гърдите й се открояваше звезда.

Сара Старжински. Една година по-малка от Зоуи. Отново прочетох списъка с имената. Нямаше смисъл да питам Франк Леви къде е отишла композиция номер 15 от Бон-ла-Роланд. Знаех, че е заминала за Аушвиц.

— Какво е станало в гаража на улица „Бретан“? — поинтересувах се.

— Там са завели повечето евреи от Трети арондисман. После са ги закарали в стадиона на улица „Нелатон“.

Забелязах, че под името на Сара не се споменава влакова композиция. Споделих го с Франк Леви.

— Това означава, че не се е качила на влаковете за Полша. Поне според нашата информация.

— Дали е избягала? — попитах.

— Трудно е да се каже. Няколко деца са се измъкнали от Бон-ла-Роланд и са били спасени от френски фермери, живеещи наблизо. Други, доста по-малки от Сара, са били депортирани, без да се изясни самоличността им. В такива случаи са ги описвали по следния начин: „Момиче от Бон-ла-Роланд“, „Момче от Питивие“. За съжаление не знам какво се е случило със Сара Старжински, мис Джармънд. Известно ми е само, че тя не е пристигнала в Дранси с децата от двата лагера в Лоаре. Името й не фигурира в документите от Дранси.

Погледнах красивото невинно лице.

— Какво ли е станало с нея? — промълвих.

— Следите й се губят след Бон-ла-Роланд. Вероятно е била спасена от някое семейство. Сигурно са я скрили под фалшиво име до края на войната.

— Случвало ли се е често?

— Да. Много еврейски деца са оцелели благодарение на помощта и великодушието на френски семейства или религиозни институции.

Обърнах се към него.

— Смятате ли, че някой се е погрижил за Сара Старжински? Дали е била спасена?