Читать «Ключът на Сара» онлайн - страница 65

Жьонвиев прехапа устни.

— Дано се появи скоро.

Лекарят пристигна чак в късния следобед. Момичето не се осмеляваше да спомене отново за Париж. Усещаше, че Рашел е много болна. Жюл и Жьонвиев бяха твърде разтревожени, за да обърнат внимание на нейните проблеми.

Когато чуха, че докторът приближава, посрещнат от лаещото куче, Жьонвиев я помоли да се скрие в мазето. Обясни й, че не познават този лекар. Трябвало да бъдат предпазливи.

Момичето се пъхна през вратичката на пода. Седна в тъмното и се заслуша в разговора отгоре. Не можеше да види лицето на доктора, но не хареса гласа му. Звучеше рязко и носово. Той не спираше да ги разпитва за Рашел. Къде я бяха намерили? Беше упорит и непреклонен. Жюл реагира спокойно. Обясни, че Рашел е дъщеря на съседа, който е отишъл в Париж за няколко дни.

Тя обаче разбра, че докторът не вярва на думите му, тъй като се засмя арогантно. Не преставаше да говори за ред и справедливост. За маршал Петен и новия облик на Франция. Чудел се какво ще кажат от комендантството за това малко мургаво момиче.

Накрая вратата се затръшна.

После отново се чу гласът на Жюл — беше изпълнен с ужас.

— Жьонвиев — рече той. — Какво направихме?

— Исках да ви попитам нещо, мосю Леви. Не е свързано със статията.

Той ме погледна и отново седна на стола.

— Разбира се. Кажете.

Приведох се над масата.

— Ако ви дам точен адрес, ще ми помогнете ли да проследя съдбата на едно еврейско семейство? Арестувани са в Париж на шестнайсети юли четирийсет и втора година.

— И са отведени във „Вел’д’Ив“? — попита той.

— Да — потвърдих. — Важно е.

Той се втренчи в измореното ми лице и подпухналите очи. Като че ли долавяше болката, която носех в себе си, и знаеше какво съм научила за апартамента. Франк Леви четеше всички мои мисли тази сутрин.

— Мис Джармънд, от четирийсет години се занимавам с проследяването на евреите, депортирани от страната между четирийсет и първа и четирийсет и четвърта година. Процесът е бавен и болезнен. Но необходим. Да, мога да открия името. Цялата информация се съдържа в този компютър. Ще разберем всичко за секунди. Но защо се интересувате точно от това семейство? Искате да задоволите професионалното си любопитство или има друга причина?

Бузите ми се изчервиха.

— Въпросът е личен — отвърнах. — И труден за обяснение.

— Опитайте — подкани ме той.

Започнах колебливо разказа си за апартамента на улица „Сентонж“. Предадох думите на маме и Едуар. После, добила повече увереност, споделих, че непрекъснато мисля за еврейското семейство. Държах да знам кои са те и какво се е случило с тях. Той ме слушаше и от време на време кимаше.

Накрая заяви:

— Мис Джармънд, понякога не е лесно да се разровим в миналото. Там често ни очакват неприятни изненади. По-трудно е да изберем пътя на истината, отколкото да останем в неведение.

Кимнах.

— Наясно съм с това — отговорих. — Но трябва да науча.