Читать «Ключът на Сара» онлайн - страница 64

Слезе по скърцащите стълби и тръгна по посока на сподавените гласове, които долитаха от кухнята. Къщата беше тиха и гостоприемна по някакъв простичък, естествен начин. Краката й се плъзнаха по квадратните виненочервени плочки. Тя надникна в слънчевата дневна, която ухаеше на мед и лавандула. Високият стенен часовник тържествено отброяваше времето.

Момичето отиде на пръсти до кухнята и погледна през открехнатата врата. Мъжът и жената седяха до дългата маса. Отпиваха чай от сини купички. Сториха й се угрижени.

— Притеснявам се за Рашел — каза Жьонвиев. — Температурата й не спада. Тялото й е покрито с обриви, ужасни обриви. — Тя въздъхна дълбоко. — Много са зле горките деца, Жюл. Едното имаше въшки дори по миглите си.

Момичето влезе колебливо в стаята.

— Чудех се дали… — започна тя.

Старите хора вдигнаха очи и се усмихнаха.

— Е — каза мъжът, — тази сутрин си друг човек, мадмоазел. Бузите ти порозовяха.

— Носех нещо в джобовете си — продължи момичето.

Жьонвиев се изправи и посочи към един рафт.

— Ключ и пари. Ето ги.

Момичето ги взе и ги притисна до гърдите си.

— Това е ключът от шкафа — рече тихо тя. — Шкафа, в който оставих Мишел. Специалното ни скривалище.

Жюл и Жьонвиев се спогледаха.

— Знам, че го мислите за мъртъв — добави неуверено момичето. — Но аз трябва да се върна. Искам да науча какво е станало. Може би някой му е помогнал. Както вие помогнахте на мен! Сигурно ме чака. Трябва да разбера! Ще използвам парите, които ми даде полицаят.

— Но как ще стигнеш до Париж, чедо? — попита Жюл.

— Ще взема влака. Париж едва ли е толкова далеч от тук.

Те се спогледаха отново.

— Сирка, ние живеем югоизточно от Орлеан. Двете с Рашел сте изминали дълъг път пеша. Но сте се отдалечили още повече от Париж.

Момичето изправи гръб. Беше решила да се върне при Мишел. Трябваше да го направи, независимо какво я очакваше.

— Ще тръгна — каза решително тя. — Сигурно има влак между Орлеан и Париж. Заминавам още днес.

Жьонвиев се приближи до нея и я хвана за ръцете.

— Сирка, тук си в безопасност. Остани с нас. Във фермата разполагаме с мляко, месо и яйца. Не разчитаме на купони за храна. Хубаво е да си починеш и да възстановиш силите си.

— Благодаря — заяви момичето, — но вече съм по-добре. Трябва да отида в Париж. Няма нужда да ме придружавате. Ще се справя. Само ми кажете как да стигна до гарата.

Преди старицата да отговори, от горния етаж долетя пронизителен писък. Рашел. Те хукнаха към стаята й. Рашел се мяташе в леглото и се превиваше от болка. Чаршафите й бяха изцапани с нещо тъмно и миризливо.

— Точно от това се страхувах — прошепна Жьонвиев. — Дизентерия. Нуждае се от лекар. Бързо.

Жюл закуцука надолу по стълбите.

— Отивам до селото да потърся доктор Тевнен — извика той през рамо.

Върна се след час. Беше задъхан от дългия път с велосипед. Момичето го наблюдаваше от прозореца в кухнята.

— Няма го — каза той на жена си. — Къщата е празна. Никой не знаеше нищо. Затова отидох по-далеч, към Орлеан. Намерих един млад лекар и го убедих да дойде. Държа се малко арогантно. Първо щял да се заеме с по-спешните случаи.