Читать «Ключът на Сара» онлайн - страница 62

— Какво се е случило с малките след това? — попитах.

— Родителите били депортирани в Аушвиц. Децата останали сами при ужасяващи санитарни условия. В средата на август излязло решението в Берлин. Децата също щели да бъдат депортирани. Но за да избегнат каквито и да е подозрения, ги изпратили първо в Дранси, а от там в Полша. В Дранси полицаите ги събрали заедно с непознати хора, за да създадат погрешното впечатление, че децата не са сами, а пътуват със своите семейства към еврейски трудов лагер.

Франк Леви замлъкна и загледа снимките на стената.

— Когато пристигнали в Аушвиц, децата не били подложени на „селекция“. Не са се наредили заедно с мъжете и жените. Никой не е проверил дали са здрави или работоспособни. Хвърлили са ги направо в газовите камери.

— И цялата тази жестокост е извършена от френската полиция, с френски автобуси и влакове — допълних аз.

Изведнъж се почувствах ужасно. Вероятно се дължеше на бременността, хормоналния дисбаланс или липсата на сън.

Втренчих се с отчаяние в снимките.

Франк Леви ме наблюдаваше мълчаливо. После се изправи и сложи ръка на рамото ми.

Момичето се нахвърли върху храната, сложена пред нея. Сърбаше и мляскаше, от което майка й би се възмутила. Беше попаднала в рая. Струваше й се, че никога не е опитвала по-вкусна супа. Хлябът беше пресен и мек. Сиренето „Бри“ беше като крем. Прасковите бяха мъхести и сочни. Рашел се хранеше по-бавно. Момичето забеляза, че е пребледняла, ръцете й трепереха, а очите й светеха.

Възрастните домакини обикаляха из кухнята, сипваха им още супа и доливаха прясна вода в чашите. Момичето чуваше техните внимателни, любезни въпроси, но не бе в състояние да продума. Чак по-късно, когато Жьонвиев ги заведе в банята на втория етаж, тя проговори. Разказа й за огромното място, в което ги бяха затворили в продължение на дни без храна и вода. Описа пътуването с влак, обстановката в лагера и жестоката раздяла с родителите. Накрая завърши с бягството.

Старата жена я слушаше и кимаше, докато събличаше бледата Рашел. Момичето се втренчи в кокалестото й тяло, покрито с яркочервени петна. Старицата поклати ужасено глава.

— Какво са ви сторили? — промърмори тя.

Рашел едва примигваше. Жената й помогна да се потопи в топлата сапунена вода. Започна да я къпе така, както майката на момичето правеше с малкото й братче.

Жената уви Рашел в голяма хавлия и я занесе до леглото в близката стая.

— Сега е твой ред — каза тя и напълни ваната с чиста вода. — Как се казваш, мъничката ми?

— Сирка — отвърна момичето.

— Какво красиво име! — възкликна жената, а после й подаде гъба и сапун.

Момичето се срамуваше да се съблече пред нея. Затова Жьонвиев се обърна с гръб и я изчака да се потопи във ваната. Сирка се изми внимателно, наслаждавайки се на топлата вода. След това излезе пъргаво от ваната и се сгуши в меката хавлия, ухаеща на лавандула.

Жьонвиев се зае да пере мръсните дрехи на децата в големия умивалник. Момичето я погледа за миг и докосна пухкавата й, закръглена ръка.