Читать «Ключът на Сара» онлайн - страница 54

Изведнъж момичето почувства безкрайна умора. Искаше й се да легне в мекия зелен мъх. Само за малко. Нуждаеше се от кратка почивка. Рашел се съгласи. Можеха да поспят. Бяха на сигурно място.

Те се сгушиха една в друга и вдишаха аромата на свежия мъх, толкова различен от вонящата слама в бараките.

Момичето заспа мигновено. За пръв път от много време потъна в дълбок спокоен сън.

Бях резервирала нашата маса. Намираше се в ъгъла, вдясно от входа, зад старомодния метален бар с цветни огледала. Червеното велурено сепаре образуваше буквата „Г“. Заех място и се загледах в сервитьорите, които се суетяха наоколо с дългите си бели престилки. Един от тях ми донесе чаша „Кир Роял“. Ресторантът беше доста оживен. Бертран ме бе довел тук на първата ни среща. Нищо не се беше променило оттогава — ниските тавани, белите стени, кръглите лампи, колосаните покривки. Сервираха същите ястия от Корез и Гаскония, любимите на Бертран. Когато се запознахме, той живееше на близката улица „Малар“ в старомодна мансарда, която ми се струваше непоносима през лятото. Като американка, свикнала с климатичните инсталации, се чудех как Бертран търпи тази жега. По онова време още делях жилище с момчетата на улица „Берт“. Моята тъмна, прохладна стая представляваше чудесно убежище през задушните летни месеци. Бертран и сестрите му бяха израснали в тази част на Париж, в изтънчения и аристократичен Седми арондисман. Родителите им отдавна живееха на дългата, криволичеща улица „Юниверсите“, а семейният антикварен магазин се намираше на улица „Бак“ в същия район.

Нашата маса. Именно там Бертран ми предложи да се оженим. На нея му казах, че съм бременна със Зоуи. А по-късно, че съм разбрала за Амели.

Амели.

Не и тази вечер. Амели оставаше в миналото. Но наистина ли беше така? Трябваше да призная, че не съм сигурна. Сега обаче не исках да знам. Щяхме да имаме бебе. Амели не можеше да застане помежду ни. Усмихнах се с лека горчивина. Затворих очи. Не беше ли това типичната за всяка французойка реакция — да „затвори очи“ пред похожденията на съпруга си? Чудех се дали съм способна да го направя.

Когато научих за изневярата му преди десет години, вдигнах жесток скандал. Седяхме на същата маса. Реших да му кажа всичко. Той не отрече. Запази хладнокръвие и ме изслуша, сключил пръсти под брадичката си. Бях открила квитанции от плащания с кредитни карти. Хотел „Ла Перл“ на улица „Канет“. „Ленокс“ на улица „Деламбр“. „Льо Рьоле Кристин“ на улица „Кристин“. Безброй квитанции от различни хотели.

Бертран не бе действал особено предпазливо. Нито с квитанциите, нито с парфюма, който лъхаше от дрехите, косата му и от предпазния колан на предната седалка на пътника в неговото ауди. Именно там намерих първата следа. „Л’ьор Бльо“. Най-тежкият и наситен аромат на „Герлен“. Веднага разбрах коя е, защото се познавахме. Бяхме се срещнали малко след сватбата ни.