Читать «Ключът на Сара» онлайн - страница 5

Момченцето продължаваше да спи в детската стая.

— Къде ни водите? — попита угрижено майката. — Дъщеря ми е французойка, родена е в Париж. Защо искате и нея? Къде отиваме?

Мъжете не казаха нито дума повече. Надвиснали заплашително над жената, силуетите им изглеждаха огромни и страшни. Очите й бяха изпълнени със страх. Тя влезе в спалнята и се отпусна на леглото. След няколко секунди изправи гръб и се обърна към момичето. Гласът й шептеше дрезгаво, а напрегнатото й лице беше като маска.

— Събуди брат си. Облечете се и вземете достатъчно дрехи за двамата. Бързо!

Когато преди малко надникна през вратата и видя мъжете, момченцето се вцепени от ужас. Видя как разрошената му майка хлипа и подсмърча. В мига, в който сестра му влезе при него, то събра всичките сили в четиригодишното си телце и отказа да помръдне. Тя започна да го увещава, но то не я послуша. Стоеше неподвижно, сключило малките си ръце на гърдите.

Момичето свали нощницата си и облече памучна блуза и пола. После нахлузи обувките си. Братчето й не отлепяше очи от нея. Риданията на майка им долитаха от спалнята.

— Ще отида на тайното ни място — прошепна то.

— Не! — възрази сестра му. — Идваш с нас. Няма друг начин.

Хвана го за ръката, но то се отскубна и влезе в дълбокия шкаф, вграден в стената на стаята им. Децата обичаха да се крият в него. Често се затваряха вътре и чувстваха, че притежават своя собствена малка къща. Родителите им знаеха къде са, но се преструваха, че ги търсят. Обикновено ги викаха по име. Развеселени, те повтаряха на висок глас: „Къде отидоха децата? Колко странно! Бяха тук само преди минута!“ Малките се заливаха от смях.

Вътре бяха сложили фенерче, няколко възглавници, играчки и книги. Имаха дори бутилка с вода, която майка им пълнеше всеки ден. Момченцето все още не можеше да чете. Ето защо сестра му го забавляваше с откъси от „Доброто дяволче“. То обичаше историята за сирачето Шарл и страшната мадам Макмиш. Най-много харесваше момента, когато Шарл си отмъщаваше за нейната жестокост. Тази книжка никога не му омръзваше.

Момичето различи малкото личице, което я гледаше в мрака. Братчето й беше гушнало любимото си плюшено мече и вече не се страхуваше. Може би все пак щеше да бъде на сигурно място. Поне разполагаше с вода и фенер. Освен това можеше да разглежда илюстрациите от книгата на графиня Дьо Сегюр. Любимата му картинка изобразяваше гениалното отмъщение на Шарл. Навярно беше по-разумно да остане в шкафа за момента. Мъжете никога нямаше да го открият. Тя щеше да се върне при него по-късно през деня, веднага щом им разрешаха да се приберат у дома. А и баща им, който се намираше в мазето, щеше да се досети къде се крие малкият.

— Страх ли те е от тъмното? — попита сестра му, когато мъжете ги повикаха отново.