Читать «Ключът на Сара» онлайн - страница 24

— Всъщност не са били нацистите… — възразих аз.

— А френската полиция — допълни Гийом. — Всичко се е случило в самия център на Париж. В един известен закрит стадион, където са се провеждали състезания по колоездене.

— Наистина ли? — учуди се Ерве. — Мислех си, че нацистите са ги прибрали. Някъде в предградията.

— Вече цяла седмица правя проучвания — казах аз. — Германците са дали заповедите, но французите са ги изпълнили. Не сте ли го учили в училище?

— Не си спомням. Май не — призна Кристоф.

Гийом отново се втренчи изпитателно в мен, сякаш се опитваше да извлече нещо повече. Почувствах се неловко.

— Направо е невероятно — заяви той и се усмихна иронично. — Много французи дори не подозират за тези събития. А американците? Вие знаехте ли, Джулия?

Нарочно не извърнах очи.

— Не, не знаех. Когато бях ученичка в Бостън през седемдесетте, никой не говореше за това. Но сега научих много. Разбрах неща, които направо ме потресоха.

Ерве и Кристоф мълчаха. Бяха смутени. Чудеха се какво да кажат. Гийом наруши тишината.

— През юли деветдесет и пета Жак Ширак стана първият президент, който насочи вниманието към ролята на френското правителство по време на окупацията. Тогава той спомена и за масовите арести. Всички вестници публикуваха речта му. Не я ли помните?

Бях прочела изказването на Ширак, докато се занимавах с проучванията. Президентът определено си беше играл с огъня. Но не я помнех отпреди седем години, въпреки че сигурно я бях гледала по новините. А момчетата — винаги ги наричах така — очевидно чуваха това нещо за пръв път. Те се втренчиха гузно в Гийом. Ерве пушеше цигара от цигара, а Кристоф започна да гризе ноктите си. Правеше го винаги когато се чувстваше неловко.

В стаята настана мълчание. Стори ми се странно, че е толкова тихо. Обикновено тук се организираха весели, шумни купони с много шеги, смях и силна музика. С различни игри, тостове и танци до зори въпреки изнервените съседи, които чукаха отдолу с дръжката на метлата.

Тишината беше тежка и болезнена. Когато Гийом заговори отново, гласът му звучеше различно. Изражението му също се бе променило. Беше блед и не смееше да ни погледне. Прикова очи в чинията с недокоснатата паста.

— Баба ми е била на петнайсет години по време на арестите. Полицаите са й казали, че е свободна. Имали заповед да задържат само децата на възраст между две и дванайсет години и техните родители. Оставили само нея и отвели всички останали — малките й братя, сестра й, родителите й, леля й и чичо й, баба й и дядо й. Никога повече не ги видяла. Нито един от тях не се завърнал. Нито един.

Момичето наблюдаваше ужасено случващото се наоколо. В малките часове бременната жена преждевременно бе родила мъртво бебе. Тя чу виковете и риданията й. Видя как окървавената главичка се показва между краката на майката. Знаеше, че не трябва да гледа, но не можеше да откъсне очи от потресаващата гледка. Безжизненото бебе имаше сива восъчна кожа. Приличаше на парцалива кукла. Хората веднага покриха телцето с мръсен чаршаф. Жената не млъкваше. Никой не беше в състояние да заглуши писъците й.