Читать «Ключът на Сара» онлайн - страница 22

Тя вдигна глава и видя, че майка й разговаря с Ева — млада жена, която живееше близо до тях. Имаше четири палави деца, които момичето не харесваше особено. Ева изглеждаше толкова уморена и измъчена, колкото и майка й. И двете се бяха състарили ужасно за много кратко време. Ева също беше полякиня и не говореше добре френски. Поддържаше връзка със семейството си в Полша също като родителите й. Момичето си спомни ужасния ден, в който Ева бе получила писмо от свой роднина. Появи се у тях, обляна в сълзи, и се хвърли в прегръдките на майка й, която се опита да я успокои, но момичето усети страха й. Никой не поиска да й обясни какво точно се е случило, но тя разбираше. Вслушваше се във всяка дума на идиш, която успяваше да различи между хлипанията. В Полша бе станало нещо ужасно. Цели семейства бяха избити, а къщите им — превърнати в развалини и пепел. Момичето попита баща си дали баба й и дядо й са на сигурно място. Те бяха родителите на майка й, онези от черно-белите снимки на мраморната камина в дневната. Той отговори, че не знае. От Полша пристигали много лоши новини. Но не й каза нищо повече.

Докато наблюдаваше майка си и Ева, момичето се зачуди дали родителите й имат право да премълчават истината. Нима беше редно да крият тревожните вести от нея? Защо не се опитаха да й обяснят причините за големите промени от началото на войната? Съпругът на Ева например бе изчезнал миналата година. Така и не се завърна. Къде беше отишъл? Никой не казваше. Всички мълчаха. Беше й неприятно, че се отнасяха с нея като с малко дете и снишаваха глас, когато тя влезеше в стаята.

Ако бяха споделили с нея нещата, които знаеха, нямаше ли днешният ден да бъде по-поносим?

— Всичко е наред. Просто съм уморена. Кого сте поканили тази вечер?

Преди Ерве да успее да отговори, в стаята влезе Кристоф. Той беше истинско въплъщение на парижкия шик — носеше дрехи в бежови и кремави нюанси и лъхаше на скъп мъжки парфюм. Кристоф беше малко по-млад от Ерве. Имаше стройна фигура и приятен загар през цялата година. Гъстата му прошарена коса беше вързана на конска опашка, ала Карл Лагерфелд.

Почти в същия момент на вратата се позвъни.

— Аха! — възкликна Кристоф и ми изпрати въздушна целувка. — Сигурно е Гийом.

Той се затича да отвори.

— Гийом? — прошепнах на Ерве.

— Новият ни приятел. Занимава се с реклама. Разведен е. Доста умно момче. Ще ти хареса. Той е единственият ни гост тази вечер. Всички останали са извън града заради дългия уикенд.