Читать «Ключът на Сара» онлайн - страница 19
Татяна дьо Роне
Когато открих Париж за пръв път, останах очарована от контрастите. Мизерните грозни квартали ме привличаха толкова силно, колкото и величествените, проектирани от Осман. Обожавах всички парадокси, тайни и изненади на този град. Трябваха ми цели двайсет и пет години, за да се приспособя, но в крайна сметка успях. Започнах да не обръщам внимание на нетърпеливите сервитьори и грубите таксиметрови шофьори. Свикнах да шофирам около площад „Етоал“, без да се впечатлявам от ругатните на изнервените автобусни шофьори и — още по-изненадващо — на елегантните блондинки в бляскави мини купъри. Научих се да укротявам враждебните портиери, високомерните продавачки, нахаканите телефонистки и надутите лекари. Разбрах, че парижани се смятат за по-велики от всички, особено от другите французи между Ница и Нанси. Жителите на Града на светлините изпитваха невероятна омраза към хората от крайните квартали. В останалата част на Франция ги наричаха „кучешки муцуни“ и изобщо не ги харесваха. Никой не обичаше Париж така, както истинските парижани. Никой не се гордееше с родния си град повече от тях. На света едва ли имаше по-арогантни, самовлюбени, суетни и налагащи се хора. Защо обожавах Париж толкова много? Може би защото никога не ме допускаше напълно до себе си. Намираше се измамно близо до мен, но същевременно ме държеше на почетно разстояние. Тук винаги щях да бъда американката.
Знаех, че искам да бъда журналистка, още когато бях на възрастта на Зоуи. Започнах да пиша за вестника в гимназията и оттогава не съм спирала да го правя. Преместих се в Париж малко след като станах на двайсет. Току-що бях завършила английска филология в Бостънския университет. Първата ми работа беше като младши асистент в едно американско модно списание, но скоро напуснах. Интересуваха ме по-сериозни теми от дължината на полите и пролетните цветове.
Приех първата длъжност, която ми предложиха — редактор на прессъобщения за американски телевизионен канал. Заплатата не беше особено голяма, но ми позволяваше да живея в Осемнайсети
Тази седмица ме бяха поканили на вечеря в дома им на улица „Берт“, където живеех, преди да се запозная с Бертран. Съпругът ми рядко идваше с мен. Понякога се чудех защо не проявява никакъв интерес към Ерве и Кристоф. „Защото прекрасният ти мъж, подобно на повечето богати френски джентълмени, предпочита жените пред гейовете, скъпа!“ — едва ли не чувах отегчения глас на приятелката ми Изабел и лукавия й кикот. Беше права. Бертран определено харесваше жените. Адски много, както казваше Чарла.
