Читать «Ключът на Сара» онлайн - страница 15

— Джулия — каза Джошуа и ме погледна над очилата си. — Другата тема е в твоята област. Шейсетгодишнината от „Вел’д’Ив“.

Прочистих гърло. Какво каза? Прозвуча ми като „Велдийф“.

Главата ми беше празна.

Алесандра се обърна снизходително към мен.

— Шестнайсети юли хиляда деветстотин четирийсет и втора година. Не ти ли говори нищо? — попита тя.

Понякога мразех самодоволния й тон. Какъвто беше днес.

Джошуа продължи:

— Масовият арест на евреи във „Велодром д’Ивер“, или накратко „Вел’д’Ив“. Това е известен закрит стадион, в който са се провеждали състезания по колоездене. Там в продължение на дни са били затворени хиляди еврейски семейства. При ужасни условия. После са ги изпратили в Аушвиц. В газовите камери.

Сетих се за какво говори, макар и смътно.

— Да — казах твърдо и се втренчих в Джошуа. — Какво очакваш от мен?

Той сви рамене.

— Първо се опитай да откриеш оцелели евреи или свидетели. После провери как ще бъде отбелязана годишнината. Място, дата, организатори. Накрая събери фактите. Какво точно се е случило и кога? Темата е доста деликатна. Французите не обичат да говорят за Виши, Петен и прочие. Не се гордеят много с този епизод от историята си.

— Познавам един човек, който може да ти помогне — заяви Алесандра, вече не толкова снизходително. — Франк Леви. Основател е на най-голямата асоциация, помогнала на евреите да намерят близките си след Холокоста.

— Чувала съм за него — отвърнах и си записах името.

Не лъжех. Франк Леви беше обществена фигура. Изнасяше лекции и пишеше статии за откраднатото еврейско имущество през войната и ужасите на депортирането.

Джошуа изпи поредната чаша кафе.

— И без сълзливи истории — намеси се той. — Никаква сантименталност. Само факти. Разкази на свидетели. — После погледна към Бамбър и допълни: — И добри, въздействащи снимки. Потърси стари материали. Скоро ще разбереш, че няма много по темата, но Франк Леви ще ти помогне.

— Аз първо бих отишъл до „Вел’д’Ив“ — заяви Бамбър. — Да го разгледам.

Джошуа се усмихна иронично.

— „Вел’д’Ив“ отдавна не съществува. Съборен е през петдесет и девета година.

— Къде точно се е намирал? — попитах, доволна, че не съм единствената непросветена в стаята.

Алесандра се намеси за пореден път.

— На улица „Нелатон“. В Петнайсети арондисман.

— Все пак можем да отидем — казах и се обърнах към Бамбър. — Вероятно някои от по-старите жители там ще си спомнят какво се е случило.

Джошуа вдигна рамене.

— Опитайте — заяви той. — Но едва ли ще откриете много хора, които ще поискат да говорят с вас. Както споменах, французите са доста чувствителни на тази тема. Тя е изключително деликатна. Не забравяйте, че именно френската полиция е арестувала еврейските семейства. Не са били нацистите.

Докато слушах Джошуа, осъзнах колко малко знам за парижките събития от юли 1942 г. Не бяхме учили за тях в Бостън. А откакто пристигнах в Париж преди двайсет и пет години, не бях чела почти нищо за този момент от историята. Той беше като тайна, заровена дълбоко в миналото. Нещо, за което никой не говореше. Нямах търпение да седна пред компютъра и да потърся повече информация в интернет.