Читать «Ключът на Сара» онлайн - страница 14

Колко нечестно! Защо? Защо точно те? Защо им се случваше всичко това? Изведнъж й се стори, че никой не може да отговори на този въпрос.

Джошуа вече седеше в заседателната зала и отпиваше от слабото кафе, което предпочиташе. Побързах да вляза и заех място между Бамбър, нашия арт директор, и Алесандра, редакторка на специалните теми.

— Стаята гледаше към оживената улица „Марбьоф“, само на няколко крачки от „Шан-з-Елизе“. Не харесвах особено тази част от Париж — твърде многолюдна и прекалено лъскава, — но бях свикнала да идвам тук. Всеки ден минавах по булеварда, като едва си проправях път по широките прашни тротоари, където не можеше да се разминеш от туристи, независимо от часа на деня и от сезона.

От шест години пишех за седмичното американско списание „Сцени от Сена“. Имахме хартиено и електронно издание. Обикновено отразявах събитията, представляващи интерес за американската аудитория в Париж. В тях се включваше и „местният колорит“, който покриваше всичко, от социалния и културния живот — представления, филми, ресторанти и книги — до следващите президентски избори във Франция.

Работата беше трудна. Сроковете бяха ужасно кратки, а Джошуа се държеше като същински деспот. Харесвах го, но си беше деспот. Не се съобразяваше с личния живот, брака или децата на подчинените си. Ако някоя служителка забременееше, веднага се превръщаше в нищожество. Ако пък отсъстваше заради болно дете, после я гледаше накриво. Но Джошуа имаше набито око, изключителен журналистически талант и уникален усет за актуалните теми. Всички му се възхищавахме. Често се оплаквахме зад гърба му, но вършехме с удоволствие работата си. Той беше на около петдесет, роден и израснал в Ню Йорк. Живееше в Париж от десет години и изглеждаше измамно спокоен, с издължено лице и леко увиснали клепачи. Когато обаче отвореше уста, обсебваше цялото внимание. Всички слушаха Джошуа. Никой не смееше да го прекъсне.

Бамбър беше от Лондон и наближаваше трийсет. Висок към метър и деветдесет, той носеше очила с лилави стъкла и имаше всевъзможни пиърсинги по лицето и тялото си. Боядисваше косата си оранжева. Обожавах британското му чувство за хумор, което Джошуа рядко разбираше. Бамбър беше моята слабост. Беше дискретен и работоспособен. Освен това ми оказваше подкрепа, когато Джошуа беше в лошо настроение и си го изкарваше на нас. Бамбър беше ценен мой съюзник.

Алесандра беше наполовина италианка с невероятно гладка кожа и страхотни амбиции. Беше красиво момиче с лъскави черни къдрици и плътни устни, които влудяваха мъжете. Така и не разбрах дали я харесвам. Беше два пъти по-млада от мен и получаваше същата заплата, въпреки че стоях над нея в йерархията.

Джошуа започна с прегледа на акцентите в следващия брой. Трябваше да подготвим обширна статия за президентските избори, които се бяха превърнали в гореща тема след противоречивата победа на Жан-Мари льо Пен в първия тур. Не ми се пишеше особено за тях и се зарадвах, когато Алесандра получи тази задача.