Читать «Ключът на Сара» онлайн - страница 134

— Голяма паника си!

Тя хвана момиченцето под мишниците и нагласи телцето му върху велосипедчето с три колела. Дребните крачка завъртяха ожесточено педалите, а Зоуи заподтичва до нея. Детето се ухили самодоволно и се обърна назад, за да се увери, че ги наблюдавам. Проявяваше типичната суета на двегодишните.

В Сентръл Парк се усещаше настъпващата пролет. Изпънах краката си и обърнах лице към слънцето.

Мъжът до мен ме погали по врата.

Нийл. Моят приятел. Беше малко по-възрастен и разведен. Работеше като адвокат и живееше във Флетайрън със синовете си. Беше ни запознала Чарла. Харесвах го. Не бях влюбена, но ми беше приятно в неговата компания. Нийл беше интелигентен и възпитан. За щастие не искаше да се женим и от време на време се грижеше за дъщерите ми.

Откакто се преместихме тук, бях излизала с няколко мъже. Нищо сериозно. Зоуи ги наричаше „обожатели“, а Чарла използваше по-старомодното „ухажори“. Преди Нийл най-сериозният кандидат беше Питър. Той притежаваше галерия, плешиво петно на главата, което го тормозеше, и студен апартамент в Трайбека. Всички мъже около мен бяха почтени и леко досадни американци на средна възраст. Държаха се любезно, сериозно и педантично. Имаха престижна работа, добро образование и отлични обноски. Повечето бяха разведени. Винаги ме изпращаха след среща, подаваха ми ръката по стълбите, държаха чадъра над главата ми. Водеха ме на обяд, в „Метрополитън“ и в Музея за модерно изкуство, на опера и балет. Понякога гледахме постановки на Бродуей, вечеряхме заедно и дори попадахме в едно легло. Аз търпях всичко. Сексът се бе превърнал в задължение. Беше механичен и отегчителен. Страстта, вълнението и тръпката си бяха отишли.

Усещах, че някой — може би аз самата? — е превъртял напред лентата на моето съществуване. Приличах на непохватен герой на Чарли Чаплин, който прави всичко по бърз и вдървен начин, сякаш няма друг избор. Не свалях скованата усмивка от лицето си и се преструвах на щастлива от новия си живот.

Понякога Чарла ме поглеждаше и питаше:

— Добре ли си?

Тя ме сръгваше в ребрата, а аз промълвявах:

— О, да. Разбира се.

Чарла не ми вярваше, но обикновено ме оставяше на мира.

Майка ми също свиваше тревожно устни.

— Всичко наред ли е, скъпа?

Прогонвах безпокойството й с небрежна усмивка.

Красиво прохладно утро в Ню Йорк. От онези, които човек не би могъл да види в Париж. Свеж въздух, яркосиньо небе. Небостъргачи, издигащи се високо над дърветата. Светлата фасада на Дакота Билдинг. Мирис на хотдог и топли гевречета.

Протегнах ръка и погалих Нийл по коляното, присвила очи от силното слънце. Ню Йорк и неговият суров, променлив климат. Горещо лято и смразяваща бяла зима. Светлината падаше над града като бляскаво сребристо сияние, което все повече харесвах. Париж и влажната му сивота сякаш се намираха на друга планета.

Отворих очи и зърнах дъщерите ми, които си играеха наоколо. Зоуи като че ли се бе превърнала в тийнейджърка само за една нощ. Сега се извисяваше над мен със стройни дълги крака. Приличаше на Чарла и Бертран. Беше наследила техния чар и изтънченост — онази силна комбинация между родовете Джармънд и Тезак, която ме запленяваше.