Читать «Ключът на Сара» онлайн - страница 132

Когато се прибрах вкъщи същата вечер, заварих там цялото семейство Тезак. Те седяха със Зоуи и Бертран в дневната. Веднага усетих напрегнатата атмосфера.

Очевидно се бяха разделили на две групи. Едуар, Зоуи и Сесил заемаха „моята страна“ и одобряваха действията ми до момента, а Колет и Лор ги отхвърляха.

Бертран не казваше нищо. Беше потънал в нетипично за него мълчание. Лицето му излъчваше тъга, а ъгълчетата на устните му бяха увиснали. Не ме поглеждаше.

— Защо си го направила? — избухна Колет. — Как ти хрумна да се свържеш с този мъж, който дори не е подозирал за миналото на майка си?

— Горкият човек! — отекна треперещият глас на Лор. — Да разбере по такъв начин истината за своите близки! Да научи, че майка му е еврейка, че родителите й са намерили смъртта си в Полша, а вуйчо му е умрял от глад и жажда. Джулия е трябвало да го остави на мира.

Едуар се изправи рязко и размаха ръце във въздуха.

— Господи! — викна той. — Какво ви става?!

Зоуи се сгуши в прегръдката ми.

— Джулия постъпи смело и великодушно — продължи Едуар, треперещ от гняв. — Искаше да уведоми роднините на момичето за случилото се. Да им предаде нашата загриженост. Да ги убеди, че баща ми е осигурил добър живот на Сара в приемно семейство, където е била обичана.

— Моля те, татко — прекъсна го Лор. — Джулия е сгрешила ужасно. Не е разумно да съживяваш миналото, особено когато става дума за войната. Никой не желае да си спомня за тези години.

Лор не ме погледна, но аз усетих цялата й враждебност. Не ми беше трудно да прочета мислите й. Според нея се бях държала като типична американка. Без уважение към миналото и семейните тайни. Без всякакви маниери и тактичност. Недодялана, проста американка. L’Americaine avec ses gros sabots.

— He съм съгласна! — намеси се Сесил с писклив глас. — Аз се радвам, че ни разказа за Сара, татко. Историята е потресаваща. Бедното момче е умряло в апартамента, а сестра му се е върнала с надежда да го спаси. Джулия е постъпила правилно, като се е свързала с близките й. Все пак ние не сме направили нищо, от което да се срамуваме.

— Може би! — заяви Колет със свити устни. — Но ако Джулия не беше проявила такова любопитство, Едуар нямаше да ни информира за случилото се. Така ли е?

Едуар се обърна към жена си. Подобно на гласа му, неговото лице излъчваше студенина.

— Колет, баща ми ме помоли да пазя тайна. Успях да удържа на обещанието си цели шейсет години. Сега обаче се радвам, че знаете. Вече мога да бъда искрен, въпреки че някои от вас очевидно се чувстват засегнати.

— Слава богу, че маме не подозира нищо! — възкликна Колет и приглади пепеляворусата си коса.

— О, напротив — изписка Зоуи.

Бузите й почервеняха, но тя се изправи смело пред нас.

— Маме ми разказа историята. От нея чух за малкото момче. Предполагам, че мама е искала да ме предпази.

Зоуи продължи:

— Маме е разбрала веднага за инцидента. Научила за връщането на Сара от портиерката. Дядо е сънувал кошмари за някакво мъртво дете в стаята си. Маме се чувствала ужасно, тъй като не можела да говори за трагедията със съпруга и сина си. Твърди, че прадядо ми се е променил изцяло след това. Не споделял преживяното с никого, дори с нея.